Започва санитарен полуден (може и цял ден, седмица, месец, година, години). След такъв разгром той е очакван.
Как ще протече? Видно е, че ликуващите са повече от ядосаните, така както някои не разбраха, че русофилите у нас са повече от русофобите. София може да не е Москва, както се дра жълтопаветието, ама защо допуснахме да ни залива брюкселската мръсотия и мизерия?
В социалните мрежи най-интересни са коментарите – извор на яд, радост, злорадство, разочарование, надежда, отчаяние. Каквото ти душа иска!
Референдуми за излизане от прогнилия ЕС, недоносчето НАТО и връщане на лева няма да има. Късно е, омазахме се. Дори се съмнявам, че и Паметника на Съветската армия ще бъде върнат на мястото му, да омилостивим малко Кремъл, че не сме се съвсем изпедебцали. Слаби сме отвсякъде – с разбита икономика, здравеопазване, образование, земеделие и каквото се сетите още. Нямаме нищо, с което да скочим.
Със сигурност Президента, май вече трябва да му сменявам името на Премиера, ще гледа и на изток, и на запад. Може и отвъд океана. Сложна ситуация. За него, за нас. Като начало да потегля напред и полека лека да рие лайната от двора ни, събирани с такава любов и овчедушие толкова години. Първото, което обеща са цените. И така притури много точки в резултата. Защото мизерията е майка на протеста.
Колкото и да са стряскащи резултатите, те са показателни – българският народ е изключително търпелив, мачкат го цял мач и в края му вземе, че се ядоса. Историята ни е пълна с такива примери. Загубилите се нерват малък народ, но прост. Малък сме, ама от време навреме ни идва акъл в главата. Не е малко!
Егати, държавата все пак правилно ориентираща се!
P.S. Да напомня - в профила ми във Фейсбук пиша за собствен кеф. Грантовете изтичат в друга посока.
Няма коментари:
Публикуване на коментар