Две седмици след предсрочните парламентарни избори България е с нов парламент, който заработи от раз.
Председател на Народното събрание бе избран още на първото заседание, а президентът Илияна Йотова започва консултации за съставяне на правителство, което се очаква да бъде факт до края на седмицата.
Обещанията на победилата сила - „Прогресивна България“, са да върнат на президента изпълнен мандат веднага след като получат папката.
На фона на развитията през последните пет години, когато краят на изборния ден бе начало на пазарлъци, скандали, пак пазарлъци и пак скандали, случващото се сега изглежда като чудо.
Но не е чудо. Тече нормален политически процес, когато победата е убедителна и категорична.
„Прогресивна България“ спечели 131 мандата, което не се е случвало от 90-те години насам. Трябва да се припомни, че коалицията ОДС взе 137 мандата, а правителството на Иван Костов управлява пълен четиригодишен мандат (1997-2001).
Дали ПБ и следващото правителство с премиер Румен Радев (според всички досегашни анонси) ще са на власт четири години, предстои да видим, но с днешна дата един от най-важните въпроси е защо българските граждани дадоха на Радев толкова еднозначен мандат? Въпрос, чиито отговори бъдещият премиер и министрите му не бива да забравят в нито един ден от своята работа.
1. Край на политическата криза
След вот – каква ирония!, проведен точно на 19 април, но през 1997 година, ОДС спечели убедително след гигантска политическа криза, довела до хиперинфлация и доста закъсняла „нежна революция“ в български вариант. Мандатът тогава бе даден от избирателите, за да може синята коалиция да тласне страната в нова посока, като се сложи край на яростното противопоставяне между сини и червени след историческата промяна през 1989 година.
Сходна е мотивацията на българските граждани и сега - „Прогресивна България“ следва да сложи край на политическата криза, която започна с протестите през лятото на 2020 година и мина през серия от избори, нестабилност, „сглобки“, разцвет на популизма, фрагментиран парламент, политически експерименти, партии-еднодневки, крясъци и бой в Народното събрание, деградация на водещата институция, челен сблъсък между консерватори и неолиберали и още, и още.
С появата си на партийната сцена Радев даде шанс на избирателите да кажат ясно „не“ на изброеното и те се възползваха от него.
2. Разграждане на модела
Ако се върнем още по-назад – преди масовите протести през 2020-а, трябва да отговорим на въпроса защо избухнаха те? Само юмрукът на Радев ли бе горивото, което ги захрани?
Да, Радев инспирира бунта с отчетливия си жест, който подсказа, че ще се води борба. Но изчерпването на модела и недоволството от корупцията се усещаха няколко години по-рано. Неслучайно Радев стана президент, не Цецка Цачева от ГЕРБ.
Лидерът на „Прогресивна България“ обеща сега да разгради олигархичния/мафиотския модел и получи кредит на доверие, за да изпълни обещанието си.
3. Нормализация и пак нормализация
Фрагментиран и гръмогласен, 51-ят парламент отврати българските граждани! Резултатът на ИТН – под един процент!, е доказателство за тази теза.
В последната година безцеремонните действия на овластените регистрираха пикови стойности. Така познатата и многократно лансирана теза на Радев, според която „те, партиите“ са виновни за неблагополучията на народа, доби отчетлива плътност. Първата изява на огромното недоволство бяха протестите през декември, втората – на 19 април.
Накратко – Радев и „Прогресивна България“ получиха мандат да нормализират обществено-политически климат в страната.
Чалга политиката следва да остане в историята и да напомня за себе си само в скечове. Талантливи скечове, не какви да е...
4. Нов тип политици
Румен Радев не е ново лице в българската политика, както не бяха нови Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов, когато спечелиха убедително през 1997-а, 2001-а, 2009 година.
Радев бе нов през 2016 година, когато от военната авиация премина направо в голямата политика като кандидат за държавен глава и спечели. Оттогава насам той натрупа огромен опит и има точен компас за лабиринтите/потайностите/задкулисието в българската политика.
Накратко – Радев не е нов политик, но успешно изгради представата, че е нов тип политик. Политик, който може да се противопоставя на статуквото и в София, и в Брюксел.
Разбира се, само един Радев няма да е достатъчен. Трябват още политици, които могат аргументирано да казват „не“ и тук, и в чужбина.
5. Критичен глас, но без BULEXIT
Да, времето на „йесмените“ очевидно свършва в многополюсния свят, където всяка страна трябва да е наясно какво иска и как би могла да го постигне.
Силната геополитическата динамика сменя ролите на ключови международни играчи. В момент, в който авторитетът на американския президент е подкопан заради войната в Близкия изток, в момент, когато Европа се мъчи да добие плътна политическа субектност, няма по-печеливша позиция от тази на Радев. А тя е, че в рамките на съюзите, в които членуваме, трябва да се чува и българската гледна точка.
Българските избиратели дадоха мандат за външна политика, която защитава националния интерес в рамките на Европейския съюз.
Казано накратко – силна и стабилна България, но без BULEXIT.
6. Преговори по пътя към мир
Много преди 19 април широкоизвестна бе и позицията на Радев по въпроса за мира и войната – че час по-скоро, по пътя на преговорите, трябва да се сложи край на жертвите на конфликта, който се води на територия на Украйна. Че военна победа над Русия не е възможна.
Може да се допусне, че ПБ получи мандат, за да води външна политика в тази посока. „Ястребският“ тип говорене никога не се е харесвал на висок обществен дял. А войнствена реторика, съчетана с „йесменство“, е комбинация, която може да занули електорално всеки български политик. Или поне да зачертае всякакъв шанс за втори мандат, както беше при Росен Плевнелиев.
7. Идва ли социална криза?
Независимо дали инфлацията се дължи на еврото или на кризата в Близкия изток, но тя е факт.
Факт са и цените, като твърде често услуги и артикули реално са поскъпнали двойно, тъй като се пресметнати по курс един лев – едно евро. Засега бойкотът, ако такъв изобщо има от страна на потребителите, няма ефект. Гражданите са стресирани и недоволни, а позицията на Радев за еврото е широко известна – не бяхме подготвени за въвеждане на европейската валута.
Като добавим всички останали фактори, които „помпат“ инфлацията – външни кризи, бюджетно разточителство в определени сфери в последните години, то понижението на жизнения стандарт изглежда неизбежно.
Радев получи мандат да овладее задаващата се социална криза, което ще бъде най-трудната му задача. Ако тръгне към решението като популист, то ще е грешно. Първият знак за посоката, в която ще върви, ще дойде от бюджета на новото мнозинство.
8. Избирателното правосъдие отива в историята?
И не на последно място, може би дори на първо, Радев победи, защото българските граждани искат да бъде сложен решителен край на избирателното правосъдие и на ненаказаната корупция, особено по висшите етажи на властта.
В най-радикалния си вариант реформата трябва да стартира като пълно прочистване на самата съдебна система и тестове за интегритет. От мнозинството дотук такива идеи няма, но има обещание за разрушаване на пирамидата на българската олигархия, включително чрез конфискация на незаконни активи и имоти. Една от точките, откъдето процесът трябва да стартира е смяна на състава на ВСС, избор на нов легитимен главен прокурор и нов инспекторат на съдебната власт.
Като президент Радев показа, че не е човек, който взима прибързани решения. Като премиер обаче ще му трябват видими и бързи резултати преди президентските и преди местните избори следващата година. Те ще покажат дали „Прогресивна България“ ще върне времето на пълните мандати, когато управляваха Костов, царят, Станишев.
Таня Джоева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар