Новото, 107-мо правителство на България вече е факт.
Да му пожелаем успех и да имаме трезв поглед върху работата му.
Днес в парламента се настани нов дух - на конструктивен парламентаризъм.
Радев показа нов стил - в първата си реч пред депутатите подаде ръка на опозицията и обяви: "Ще разчитам на вашия опит и градивна критика". Нямаше агресия, нямаше отрицание, нямаше обиди и високомерие.
Критикувала съм Радев като президент за отрицанието му към партиите и лидерите им и затова новото му поведение към тях сега заслужава да бъде отбелязано с надеждата за налагане на нови институционални отношения между изпълнителна и законодателна власт.
Нормалността сякаш се завърна в българската политика. Дано да продължи този тон на уважение към опонента и на вслушване в критиката. Няма да е лесно, но не трябва да се забравя, че именно отвращението от простащината, грубиянщината, хамалщината и деструктивизма в политическите отношения бе горивото, което катапултира Радев на политическия връх сега. Хората се умориха от непрекъснатите войни между институциите и затова всеки знак за диалог, уважение и по-спокоен тон носи надежда.
Новото правителство влезе веднага в работен ритъм - без възторзи, еуфория, шампанско и искри в очите. В нито едно слово нямаше патетика, усещаше се нотката на реализъм и надеждата (дори от страна на опозицията) този път властта да не се провали. Сякаш здравият разум надделя над илюзиите и потуши страстите.
Единствените, които останаха в руслото на агресията и кресливостта, бяха депутатите от ДБ - Мирчев, Божанов и Йорданова ще изтлеят в барикадното си мислене и трагичните си комплекси за малоценност. За разлика от тях дори Велислав Величков от ПП говореше адекватно, градивно, без краен популизъм.
Чест прави на Радев, че не влезе в тона на ДБ, но пък трябва да е наясно откъде ще му идват отровните стрели. Знам, че истинският тест за всяка власт не е първата реч, а как ще понесе критиката, как ще се държи в криза, дали ще остане свързана с реалните проблеми на хората, и дали няма да забрави, че управлението е служене, а не надмощие.
България има нужда от по-малко политическо его и повече човечност, компетентност и отговорност.
Не всички министри са топ, някои имена пораждат съмнения, подозрения, вижда се, че това не е "А" отборът, който сме очаквали - но трябва да им дадем шанс да се докажат. Пък, който не става - има време за смени. Запазваме трезвия поглед, а критиките ще дойдат веднага, щом управляващите стъпят накриво.
Най-опасното е, ако "историческото" мнозинство подхлъзне новите управляващи по скалата на високомерието и чувството за непогрешимост и самодостатъчност. Вече се забелязаха такива нотки. Няма "наше" и "ваше" Народно събрание. Независимо от кого са избрани депутатите, те са представители на целия народ. И това не трябва да се забравя.
Ще припомня думите на великия Петър Дертлиев, който преди 35 години, в условията на ожесточено идеологическо противопоставяне, казваше: "Ще успее онзи политик, който съумее да управлява с опита, мъдростта и енергията на целия народ".
И още нещо - никой депутат няма право да казва на журналистите какво да питат или пък да си избира въпроси. Политиците не може да слагат намордник на медиите, но са задължени да им осигурят нормални условия за работа в Народното събрание.
Валерия Велева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар