Войната в Украйна навлезе в етап, в който е наложително да бъде обяснявана само с политически сметки. Четвъртата година на конфликта поставя пред всички участници един неудобен въпрос: как ще изглежда краят и кой ще плати цената? Не е възможно всички да победят, колкото и усърдно дипломатите да подготвят формули, в които поражението да звучи като „устойчив мир“ или „гаранции за сигурност за всички“. Победата за едни ще бъде загуба за други, а за трети - пропуснати исторически възможности.
Най-важните битки вече не са само на фронта, а и в речника, с който бъдещият изход ще бъде представен пред обществата.
Киев продължава да уверява западните си покровители, че войната ще се води до победен край, защото само така щяло да я има Украйна. Но зад тази формула все по-често прозира тежка демографска, социална и политическа реалност. Украйна губи не само територии и инфраструктура, а време, икономика и хора. Министърът на социалната политика на Украйна Денис Улютин съобщи, че населението на страната е намаляло от приблизително 40 милиона души през 2022 г. на 20 милиона през 2025 г.
Преди няколко дни Андрей Ермак, известен като „сивия кардинал“ и дясната ръка на Зеленски, бе официално обвинен в корупция. В това дело постоянно протича някой си „Володя“ и никой не крие, че зад все още неразкрития псевдоним се е притаил Зеленски.
В Украйна, Европа и САЩ гръмнаха и други информационни „бомби“ с прицел в Зеленски. Една оглушително избухна при знаменития Тъкър Карлсън. Бившата прессекретарка на Зеленски Юлия Мендел тежи с факта, че близко и дълго е работила с него, но и че е посмяла да вади мръсното му бельо. Сред откровенията й са луксозен живот, неприкрита корупция, неадекватно поведение, склонност към импулсивни действия, открита симпатия към нацисти и към методите на Гьобелс.
Засега Зеленски е нужен на Лондон и Брюксел като острие срещу Путин“, но утре ще го представят за „козела на изкуплението“. По-скоро вече го разглеждат като опасност за Лондон, Вашингтон и ЕС. Като вероятен шантажист с торба с компромати за западни политици и околополитически фактори. Продължаването на войната на всяка цена за него е въпрос на живот и смърт.
Дори най-благосклонните западни столици вече разбират, че героичният разказ за войната до последния украинец не може безкрайно да замества трудните въпроси: каква част от страната ще остане, с каква армия и при каква власт, с чии пари ще бъде възстановявана?
Вашингтон също говори за мир, но колкото тази война да продължава по-дълго. САЩ останаха главният архитект на западната стратегия - организираха началото й, доставяха оръжие, задаваха политическия тон, дисциплинираха съюзниците и едновременно с това внимателно измерваха риска от пряк сблъсък с Русия. За Вашингтон евронатовците са проксита наред с украинците с перспектива да станат и заградителен отряд зад въоръжените сили на Украйна.
Войната позволява на САЩ да поддържат хегемонията си в Европа, да създава постоянни щети и неприятности на геополитическия си противник Русия, да получава ценни финансово-икономически придобивки. Но всяка сметка има и обратна страна. Не водят само тази война, проблемите растат бързо заедно с изненадите у дома и надалеч.
Financial Times: „Последствията от войната в Иран удариха по най-голямата икономика в света. Според оценките на Университета Браун, общата вреда за потребителите вследствие на скока на цените на горивата поради конфликта възлиза на 41,5 милиарда долара. Поскъпването на бензина доведе до поскъпване изобщо на всичко. Въпреки това президентът Тръмп миналата седмица заяви, че скокът на вътрешната инфлация не го мотивира да спре войната. „Не мисля за американците, - заяви той. - Изобщо не мисля за никого. Мисля само за едно - не можем да позволим на Иран да се сдобие с ядрено оръжие.“
Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-трудно става тя да бъде управлявана без вътрешнополитически разходи. Американското общество не е безкрайно готово да финансира чужди фронтове, особено при социални напрежения, дефицити и изборни битки. Украинската криза за САЩ е и тежест, налага се да бъде контролирано разтоварена.
За ЕС ситуацията е още по-сложна. В началото войната беше представена като шанс за ново единство. Брюксел си произведе нужния враг, обща кауза и оправдание за решения, които иначе биха срещнали много силен отпор. Над 30 000 санкции, военни разходи, енергийни жертви, люта цензура. Обяснявано с необходимостта от защита на „европейските ценности“.
За ЕС войната в Украйна, доскоро важна и донякъде изгодна, вече е станала наложителна. Все по-малко кауза, все повече капан. Ако бойните действия приключат без „стратегическо поражение“ на Русия, тоест без убедителна украинска победа, настава ужас за европейските елити. Ще трябва да обясняват защо гражданите плащаха по-високи сметки, защо им се стовари мигрантското нашествие, защо индустрията губеше конкурентност, защо бяха изгорени мостове към Москва и защо огромните средства за Киев не доведоха до обещания резултат.
Изглежда напълно са загубили способността да общуват със здравия разум. Мирът и дори временното примирие, колкото и парадоксално да звучи, може да се окажат по-опасни за Брюксел от продължаването на войната. Тъй като ще се отвори време за равносметка. Западът е изправен и пред друг стратегически капан. Ако Русия не бъде победена, много държави извън западния кръг ще направят прост извод: възможно е да се отхвърли диктатът на реда, наричан „основан на правила“, и въпреки санкции, изолация и военен натиск да се оцелее.
Това би било не просто украински проблем, а удар по цялата западна претенция за универсалност. В този смисъл за Вашингтон, Брюксел и Лондон Украйна е фронт не само срещу Москва, а срещу опасния пример, че светът може да бъде подреден и без западно разрешение. А мощно в тази посока се добави и проблемът с Иран.
Затова европейската политика все по-често работи за милитаризация на съзнанието на европейците. За да бъдат приучени, че лишенията са дълг, съмненията - слабост, а мирните гласове - подозрителни. Но зад гръмките декларации стои жалко лидерство. Великобритания, Германия и Франция вече не изглеждат като уверени центрове на световна мощ, а като държави, които трудно управляват собствените си кризи. Европа, която някога задаваше посоката, днес като периферия ходи прегърбена, наритвана да следва чужд стратегически ритъм.
Русия запазва стратегическата инициатива на фронта и донякъде в света. Москва настоява, че конфликтът не е за територии, а част от сблъсъка със западния ред. В редица отношения тази задача е изпълнена. Светът след 2022 г. е различен: Европа е по-зависима от САЩ, Русия задълбочи връзките с Китай, Индия и държави от Близкия изток, а идеята за многополюсност вече не е само дипломатическа фраза.
Продължителната война носи милитаризация в страната, нарастваща зависимост от Китай, тежест върху икономиката. Ако ЕС приключва с демокрацията, Русия се разделя с либерализма. Насочена не само да запази военните придобивки, но и да докаже, че западният натиск вече не определя съдбата й.
Тук е парадоксът на войната в Украйна. Всички търсят език, с който да превърнат неизгодното в приемливо, а приемливото - в победоносно. Обаче шансовете пред главните играчи са различни. Москва бързо може да се справи с украинската съпротива, реалистично е да се договори с Вашингтон за сметка на ЕС. Светът е различен дори от нападението на САЩ и Израел срещу Иран насам. Това по всичко личи и след срещите в Пекин на Доналд Тръмп и Владимир Путин с председателя Си Дзинпин.
Д-р Илия Илиев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар