- Д-р Божинов, Русия отбелязва на 9 май Деня на Победата - 81 години от капитулацията на Германия и от края на Втората световна война. Западните й съюзници честват събитието на 8 май. Само часовата разлика при самото подписване ли е причината за разминаването? Какво реално обедини и какво раздели страните от антихитлеристката коалиция?
- Позволете ми да поясна, че краят на Втората световна война настъпва с капитулацията на Япония, станала факт на 2 септември 1945 г.
Що се отнася до германската капитулация от пролетта на същата година, то тя слага формален край на германо-съветската война, започнала на 22 юни 1941 г., представляваща най-кървавия конфликт от този глобален военен сблъсък. Червената армия продължава да воюва в Далечния изток и след като Третият райх се е предал. Тук фактологията е пределно ясна. В тъмната утрин на 7 май, в Реймс, генерал-майор Алфред Йодл подписва безусловната германска капитулация. Под документа подписите си слагат и представителите на съюзниците, включително и съветския генерал-майор Суслопаров. Той все още не е получил телеграмата от Сталин, с която Йосиф Висарионович забранява да се официализира поражението на райха, тъй като има съмнения относно лоялността на англо-американците. Тези подозрения ще се окажат напълно основателни. Сраженията между разни части на разпадащия се Вермахт с Червената армия продължават, тъй като германците искат да си проправят път през съветските линии, за да сложат оръжието пред западните сили. Лично Айзенхауер насърчава подобни действия на немците.
Наред с това, Сталин остава недоволен от подписаната „на крак“ капитулация и е напълно прав, тъй като подобен акт трябва да демонстрира на света, че именно СССР побеждава нацистка Германия. Затова и от Кремъл отправят искане до англо-американците т. нар. първа германска капитулация да не се разгласява, което е прието от съюзниците, много добре знаещи кой е изнесъл огромната тежест в световната война.
Следва повторна процедура, но вече при нова обстановка. Пълната и безусловната капитулация на райха е подписана в Берлин, в късните часове на 8 май, от фелдмаршал Кайтел, под погледа на маршал Жуков. На акта присъстват висши представители на съюзниците, фоторепортери и даже кинооператори, запечатали историческото събитие, показано впоследствие из киносалоните по целия свят. Когато вестта за подписването на капитулацията достига в Москва, там вече е 9 май. Такива накратко са основните факти около края на германо-съветската война.
Чрез тази игра на дати, часове и обстоятелства, днес се прави опит да се подменят някои факти от историята на Втората световна война, да се принизи съветската победа и да се реабилитира национал-социализмът. Не бива да се забравя, че след края на войната в Западна Европа, никога не е имало реална денацификация. Видни нацисти стават част от Бундесвера и дори от командването на НАТО. Примерите в това отношение са много, но аз ще посоча само един, който е свързан и с българската история. Ханс Шпайдел, подготвил логистиката за убийството на югославския крал Александър Караджорджевич, извършено в Марсилия от Владо Черноземски през 1934 г., в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век, е поставен на ръководна длъжност в НАТО за Централна Европа.
- Най-много жертви във Втората световна война дава СССР. За Русия това е Великата Отечествена война. България пък се включва на страната на съюзниците в края на войната. Какво трябва да знаят за събитията младите българи? Впрочем, знаят ли достатъчно или редица факти са забравени, други – пренаписани, трети – омаловажени?
- Поставяте сложен въпрос, на който е невъзможно да се отговори чрез няколко изречения. Царство България става част от Оста, поради загубата в Първата световна война, прекършила националния ни идеал. По това време Хитлер е разрушил Версайската мирна система и няма нужда да се крие обстоятелството, че българското общество е проследило този процес с надеждата, че Германия може да възстанови справедливостта спрямо българската нация. Оттук възниква и симпатията към национал-социализма сред част от българската интелигенция, заела важни постове във висшата държавна администрация.
От друга страна, официална София е поставена в изключително трудна ситуация. Царят не желае да се обвързва със Съветския съюз, поради страха си от болшевизма; Великобритания не проявява сериозен интерес към България, а задачата на английския пълномощен министър в българската столица е максимално да отложи влизането на царството в Оста. Същевременно посредством натиска на Берлин над Букурещ, България си възвръща Южна Добруджа без въоръжен конфликт, което издига немския авторитет у нас. Не бива да се забравя, че за случващото се в Германия и нейните сателити в Централна Европа, българинът не знае нищо, а и нацистите още не са извършили най-страшните си престъпления. В същото време родната пропаганда тръби, че предоставянето за администриране, от страна на райха, на Вардарска Македония, Западна Тракия и Поморавието, представлява национално обединение, което е платено с тежка цена. По настояване от Берлин, на 13 декември 1941 г., България обявява война на САЩ и на Великобритания, така че това е датата, след която страната ни се намира в състояние на война с част от съюзниците.
След малко повече от две години, над София ще падат англо-американските бомби, а участието на отечественофронтовска България в последната фаза на войната, струващо свидни жертви, се оказва решаващо за съхраняването на държавата ни в настоящите й граници, заедно със съветската подкрепа на Парижката мирна конференция през 1947 г. Що се отнася до преиначаваните или забравени факти, то ние трябва да се изправим пред историческата истина, да говорим и за неприятното й лице. Царският режим е този, който най-цинично оценява човешкия живот – 50 000 лева за отрязана глава на партизанин. Не ми е известно това варварство да е било обект на сериозна дискусия по медиите, които всячески се опитват да ни убедят, че в Царство България всичко е текло по мед и масло.
- Минаха над осем десетилетия от най-кървавия конфликт на XX век, а има факти, които още предизвикват полемика. Изкушавам се да ви попитам за два от тях: наистина ли Сталин вярва, че Хитлер няма да нападне Съветския съюз; можеше ли Съветската армия да стигне до Берлин без помощта на съюзниците, включително под формата на заем-наем?
- Сталин е бил информиран с абсолютна точност за германското нападение. Съветското разузнаване предава подробни сведения за намеренията на Хитлер, включително и точната дата на атаката. Играе се, обаче, сложна игра на нерви, съпътствана от провокации, идващи от разни места. И ако германският удар не е изненада на кремълския стопанин, то неговата мощ е неочаквана.
В СССР нахлува една армия, която в наши дни можем да определим като високотехнологична. Преди доста време присъствах на конференция, проведена в Москва, посветена на Втората световна война. На базата на документи, проследяващи развитието на съветската промишленост, руски колега посочи, че разчетите на ръководството в Москва са били, че СССР ще бъде готов за военен сблъсък с Германия едва през 1943 г. Тази аргументирана констатация ясно доказва, че Хитлер нанася изпреварващ удар, защото е разглеждал Съветския съюз като единствената континентална сила, която би могла да се опълчи на плановете му.
Що се отнася до американската помощ за СССР, то тя има своето значение. Става дума за оборудване, техника, суровини, технологии и храни, от които Съветите безспорно имат нужда, но тази помощ не е безвъзмездна. В прочутия Елмазен фонд в Кремъл и до днес се съхраняват златни кюлчета, с които Съветският съюз плаща на американците. Част от тях са върнати в Москва, след като са извадени от трюма на торпелиран кораб, чието местонахождение е открито преди 50 години.
- 9 май е и Денят на Европа, когато Робер Шуман споделя идеята си за политическо обединение на европейските страни, което да направи невъзможни войните между тях. Това слага началото на Европейския съюз. Съгласен ли сте с тезата, че без Деня на Победата нямаше да го има Деня на Европа? Трябва ли, впрочем, да противопоставяме двете чествания?
- Мисля, че Денят на Европа е въплътен в политическото ни битие, за да бъде противопоставен на съветската победа, представляваща дразнител за доста изтъкнати чиновници в Брюксел. На маршал Жуков се приписват следните думи: „Те никога няма да ни простят, че ги освободихме от нацизма“. Не съм сигурен дали Георги Константинович действително изрича тези слова, но те попадат точно в целта.
Ако Червената армия не бе разгромила нацизма, вероятно днешната европейска върхушка щеше добре да си живее под неговото крило. Към настоящия момент, ЕС се управлява от политически паразити, готови да служат на всякакви господари, стига да са на масата. Разгледайте отблизо родовата история на Кая Калас. Нейният дядо е сътрудничил на нацистите в Естония. Нейният баща е бил в редовете на висшата естонска комунистическа номенклатура, а след разпада на СССР се оказва, че болезнено е потискал либералната си същност пред съветските власти. Днес семейство Калас се прекланя пред Шуман, но ако утре национал-социализмът се възроди, което лека-полека се случва пред очите ни, то фамилията ще прославя дядото.
- Споделяте тези, с които мнозина няма да се съгласят. Като историк как отговаряте на въпроса защо събития от миналото имат толкова голяма сила да разделят десетилетия след като са се случили – да разделят държави, общества, дори семейства?
- На този ваш въпрос, отговорът ми ще бъде съвсем кратък. Всяко общество се разделя от политиците, последователно преследващи личните си интереси. Старият римски принцип „разделяй и владей“ не е изгубил своя смисъл и значение. Едно разделено общество е лесно управляемо.
- Миналата година, когато се навършиха 80 години от края на войната британският премиер Стармър заяви, че саможертвата на военното поколение не трябва никога да се забравя. Но като наблюдавате и анализирате актуалните процеси в Европа питате ли се има ли Европа памет за своето минало? Чувате ли дрънкането на оръжията днес? Приемате ли обяснението, че като страна-агресор Русия трябва да приеме всички условия, за да се стигне до мирни преговори с Киев?
- Никое общество не може да съществува без историческа памет. За съжаление европейската историческа памет се оказа твърде кратка. Дрънкането на оръжие е направо оглушаващо. ЕС отдавна не е организация, посветена на мира и на просперитета. Към настоящия момент, това е съюз, който фаворизира войната, превръщайки се в неин основен двигател. Едва ли някой е способен да каже, колко милиарда евро плати европейският данъкоплатец, за да може кликата на Зеленски да се обзаведе със златни бидета, докато обикновените украинци гинат в една напълно безсмислена война. Напълно възможно бе тя да бъде избегната, стига Киев да изпълняваше Минските споразумения. При това положение Украйна щеше да запази стабилна държавност и да се превърне в страна-посредник между Запада и Русия, с всички ползи от този статут. Седем години властите в Киев ежедневно бомбардираха собствените си граждани в Донбас. Те имаха един голям грях – бяха руснаци. Къде беше цивилизованият Запад? Мълчаливо показваше, че за него руснаците са полухора, за каквито ги е определял и Хитлер. В управлението на ЕС се настаниха нови нацисти. Те не носят униформи, а скъпи костюми, но стремежите и приоритетите им съвпадат с тези на фюрера.
- Беше време, когато европейски лидери, включително канцлери на Германия – Шрьодер, Меркел - присъстваха на Червения площад на 9 май. Тогава наивно смятахме, че международният ред, установен след Втората световна война, ще бъде вечен. Но сбъркахме. Виждате ли вече контурите на новия свят? Трябва ли нов ред да се роди след война?
- Помня този парад, състоял се през 2005 година. На него присъстваше и американският президент Джордж Буш-младши, придружен от съпругата си. Тогава сякаш изглеждаше, че въпреки дълбоките противоречия, между Запада и Русия, може да бъде постигнат някакъв баланс. Посъветван от интелигентната Кондолиза Райс, Буш-младши изостави проекта „Юшченко“ на собствената му съдба, за да съхрани едни нормални отношения с Кремъл, във времена, когато Щатите имаха други проблеми.
Администрацията на президента Обама обаче пое по различен път – на тотална конфронтация с Руската федерация. Така се появиха и пирожките на Майдана. Русия бе длъжна да се защити, което включваше и обръщането на Москва към Пекин. Реките от евтините руски енергоносители потекоха към Китай, което повиши още повече конкурентоспособността на стоките, произвеждани в Поднебесната империя. Русия с нищо не застрашава световното господство на САЩ. Нейната външно-политическа доктрина няма нищо общо със съветската. Кремъл е съсредоточил вниманието си изключително към т. нар. близка чужбина и заради това американската намеса в Украйна бе удар в сърцето на руските интереси. Наместо САЩ да спечелят Русия на своя страна в противоречията им с Китай - истинската заплаха за американската политическа и икономическа доминация, от Вашингтон направиха всичко възможно, за да заздравят връзките между Москва и Пекин. При подобно положение, няма как да не се очертае нов световен ред.
- Един от индикаторите за промяната в света е решението на американския президент Доналд Тръмп да изтегли част от американските войници в Германия. Беззащитна ли е Европа без помощта на САЩ и без НАТО, което също е на мушката на Тръмп?
- От кого трябва да се бои Европа, от Русия ли? Историята показва, че Европа е тази, която систематично напада Русия. Това сториха полските панове през XVII в., това стори Наполеон през XIX в., това стори и Хитлер през XX в. Неолибералната каста в Европа, използва Русия като плашило, за да оправдае пълната си несъстоятелност. Какво предлага на французите години наред Макрон, а какво предлага на германците Мерц? Само фалити и деиндустриализация. Единственото, което остана на тази европейска върхушка е да посочва врага в лицето на руснаците и да продължават войната, която впрочем й пълни джобовете. На този фон, Тръмп гледа с нескрито задоволство как Европа се самоунищожава.
- Защо страните от бившия източен блок изглеждат по-прагматични в отношенията с Кремъл? Какво очаквате от следващото правителство на България с премиер Румен Радев в тази посока?
- Защото познават и двете страни на медала, трупайки собствения си опит в различни политически системи. Такива общества ще намерят сили да излъчат лидери, които са способни да казват „не“. Европейските чиновници са в състояние на война с тях. Помните какво стана в Румъния, помните как Фицо получи четири куршума в гърдите. Всяка проява на независимост от Брюксел се наказва. Що се отнася до политиката на правителството, което ще бъде оглавено от Румен Радев, то аз съм убеден, че постепенно ще напуснем Урсуловия фарватер, за да бъдем пренасочени към този на САЩ, т. е. на Тръмп. Това ще даде на кабинета известен кураж пред Брюксел, но цената ще е пълното удовлетворяване на щатските интереси у нас – строеж на американските реактори в АЕЦ „Козлодуй“ на несметна сума пари, реализирането на разни проекти по преноса на енергоресурси и т.н.
Това обаче са единствено прогнози, правдата ще бъде показана от времето.
Д-р Войн Божинов е историк, автор на пет монографии свързани с българската и балканската история
Интервю на Таня Джоева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар