Черният 22 юни 1941 г.

Руснаците помнят, че истинските поръчители на войната са САЩ и Англия. Пак те разпалват днес огъня на световната война, желаейки да останат в сянка 

 

Рано сутринта на 22 юни, без да обявява война, нацистка Германия, напада Съветския съюз. 

Германските части нанасят масиран удар по военни и стратегически обекти и много градове. За руснаците започва Великата Отечествена война, която продължава 1418 дни, до 9 май 1945 г. Жертвите от страна на Съветския съюз са около 27 милиона, но той успява да издържи и нанесе съкрушителния удар по Третия райх и съюзниците му. 

Днес историците смятат, че чрез продължителна подривна дейност Англия и САЩ успяват да сблъскат двете велики държави – Русия и Германия. Т. нар. финансов интернационал чрез войната има намерение да реши няколко важни задачи. Първо, с германска ръка да унищожи Сталинския проект като алтернатива на робовладелската западна система, наречена капитализъм. Русия на Сталин плаши Запада с бурните темпове в развитието си и с новия тип човек – всестранно развит, духовно и интелектуално.  

В резултат на тези явления Съветският съюз може да се превърне в свръхдържава, която да води собствена глобална политика и в бъдеще да разруши господството на Запада в света. Западът се надява Германия да спре Съветския съюз и да реши „руския въпрос” чрез  геноцид и превръщането на остатъците от руския народ в роби. 

Второ, задкулисието на Запада иска в страшната касапница да ликвидира милиони руснаци,  поляци, сърби и пр. Това страшно кръвопускане-жертвоприношение цели да обезсили бялата раса, да подкопае нейния съзидателен демографски потенциал. И тази задача е решена. Русия губи 27 милиона от своите най-добри, честни, храбри и съвестни граждани. 

Последиците от това кръвопускане се наблюдава и днес – белите европейци измират, неспособни да раждат. В европейските градове се заселват азиатци, араби и африканци. Християнските ценности се сриват. Перспективите за европейските народи са печални – по-нататъшна деградация и пълна загуба на националната и културната им идентичност. 

След разгрома на Съветския съюз, който според Запада е колос на глинени крака и не вярвал, че ще издържи (Германия дори не се готви за зимна война и планира да разгроми Червената армия до есента), англосаксите планират да ударят в гръб отслабената Германия. Така се решава задачата за окончателното покоряване и унищожаване на двата най-опасни за англосаксите проекта – руския и германския. След това на планетата трябвало да се възцари нов световен ред, да господстват „избраните” англосакси и еврейският финансов елит над цялото човечество. Нито Южна Америка, Африка или Азия можеха да се противопоставят на англосакския „елит”.  

Но Сталинският Съветски съюз разруши тези планове и нанесе унищожителен удар на англосаксите. На Англия и САЩ не им остава нищо друго, освен да отворят  втория фронт  на 6 юни 1944 г. и да споделят победата с руснаците.  

Дори в края на Великата отечествена война англосаксите искат да нанесат удар по съветските войски и заедно с остатъците от германската армия да изтласкат Червената армия от Европа.  Но се опасяват, че съветската армия ще ги разгроми и ще завземе цяла Западна Европа. Налага се Лондон и Вашингтон да разделят света заедно с Москва и да водят тежка борба за всяка страна със Съветския съюз. 

Колониалната система рухва, Индия добива независимост, Китай се превръща във велика държава, много страни получават възможност да провеждат собствена политика. 

Западът започва Студената война срещу Съветския съюз и Източния блок, фактически това е Трета световна война. През 1991 г. англосаксите получиха възможност да реализират плановете си от 40-те години.  

Към края на ХХ век светът съществено се промени. Възникват нови центрове на световните сили. Китай започва да претендира да бъде свръхдържава; появиха се няколко държави, които имат претенции за сфери на влияние – Иран, Турция, С. Арабия, Бразилия. Глобалната и системна криза доведе човечеството на прага на нова световна война. Вече има фронтове в Ирак, Сирия и Украйна. (сега и в Иран и Израел.) 

Днес англосаксите също не искат обединението на Германия и Русия в стратегически съюз, който може да промени сериозно баланса на силите в света. Затова според някои историци една от стратегическите цели на конфликта в Украйна е сблъсъкът между Руската федерация и Европа начело с Германия. 

Германия и Русия в момента са тясно свързани икономически и политически. Дълго време англосаксите подтикваха Русия да воюва с Германия. Първата световна война доведе до краха на тези велики държави. Изгода от това имаха САЩ. Германия се превърна във финансова колония на англосаксите, а Русия -  в руини. 

След Парижката мирна конференция и сключването на Версайския договор през 1919 г. САЩ, външно неутрални, започват да контролират обезкървената Европа. Германия се превръща в дойна крава за американските и английските банки. Германците не се примиряват с поражението и искат да възстановят статута си на велика сила. Проблемът Русия не е решен. 

Затова е задействан проектът „Хитлер”. Недоволството на германците от поражението, които смятат, че ножа в гърба им са забили евреите и комунистите, води до засилването на националистическите и реваншистките настроения. Създават се структурите на НСДАП, които канализират недоволството на германците и се подготвя „Източният поход” на Германия. 

Банката на Англия и американският Федерален резерв се превръщат в основни спонсори на Хитлер и партията му. Западните компании активно развиват промишлеността в Германия, включително и военно-промишления й комплекс.  

Проектът „Третият райх” трябвало да унищожи Съветския съюз. С поддръжката на Англия и САЩ се обясняват всички тъмни петна в предисторията и историята на Втората световна война. На Хитлер позволяват да наруши условията на Версайския договор, да проведе милитаризация на страната, да провежда засилена идеологическа и психическа подготовка на германците („висшата раса”, макар че германците се превърнаха също в пушечно месо), поддържат завземането на Австрия, Судетите и Чехословакия. На Вермахта позволяват да удари Полша; англо-френските войски по това време водят „странна война”, макар че могат да нанесат съкрушителен удар на все още слабата германска армия. Предават и Франция, като организират победния скок на германците в Париж. По този начин може да се обясни и нападението срещу Съветския съюз, макар че на Хитлер първо му е нужно да постави на колене Англия. Това е напълно решима задача – първо завзема Гиблартар и Суец, след това Египет и след това се съсредоточава върху подводната и въздушната война срещу Англия. 

На 22 юни 1941 г. Берлин прави  крачка, която е програмирана от самото начало на проекта „Хитлер” – напада Съветския съюз. От този момент Германия е обречена. Сталин е наясно, че  Германия не носи пълната отговорност за разпалването на Втората световна война. Затова той не позволява да се реализират хищническите замисли на Англия и САЩ за бъдещето на немския народ и Германия. 

В заповедта до народния комисар по отбраната от 23 февруари 1942 г. Сталин отбелязва: „... би било смешно да отъждествяваме кликата на Хитлер с германския народ, с германската държава. Опитът от историята показва, че хитлеровците идват и си заминават, а германският народ, германската държава – остават...” 

Днес руснаците помнят, че истинските поръчители на войната са САЩ и Англия. Вероятно пак те разпалват днес огъня на световната война, желаейки да останат в сянка.

А. Самсонов, Издателство "Распер"