Секира за собствените глави: Как либералното заслепение роди чудовището, което днес го изяжда

Вие посяхте ветровете на разделението и омразата, а днес просто жънете бурята. И колкото и да се възмущавате, горчивата чаша ще трябва да си я изпиете до дъно 

 

Гледам ги нашите „демократи“, пишман европейци и жълтопаветни интелектуалци, и не знам дали да се смея, или да плача. 

Изплакал се сега и Теодор Ушев – виден наш творец, човек на изкуството, пък и на опозицията. Обидили ги били на митинга. Нарекли ги с неприлични думи (дето уж са за „розов“ контекст, ама в политиката болят най-много). И веднага се вдигна вой до небесата: „Сепуко за демокрацията!“, „Тоталитаризъм!“, „Връща се Тодор Живков!“.  

Чакайте малко, господа! Спрете за миг и се погледнете в огледалото, ако изобщо имате смелостта да го направите без грим и без грантови очила. 

Истината, колкото и да е горчива, е една: самозваният либерален елит на България днес бива изяждан от собствената си политическа и медийна помия. Същата тази помия, която той самият забърка, грижливо отглежда и наливаше в обществения дебат през последните десет-петнадесет години.  

Кой въведе в българския език модата да не се говори с аргументи, а с дамгосване? Кой превърна дебата в лудница, където всеки несъгласен моментално бива обявяван за „руски агент“, „путинист“, „простак“, „ганьо“ или „фашист“? Кой раздели нацията на „умни и красиви“ и „немити беззъби маси“? Точно тези, които днес плачат, че някой на улицата им отвърнал със същия монетен двор.  

Години наред т.нар. „проевропейски сили“ налагаха диктатура на политическата коректност и езика на омразата. Те превърнаха изключването, соченето с пръст и публичния линч в основно оръжие за политическо оцеляване. Вместо реални политики за доходите, за икономиката, за демографската катастрофа – те ни заливаха с празна идеология и лозунги. И когато лишиш обществото от нормален, разумен и аргументиран разговор, на негово място неизбежно идва уличният гняв и каруцарската псувня.  

Ушев призовава за „пълно обединение на проевропейските и антируските сили“. Хубаво, ама как се обединява общество, което вие самите разчленихте на „наши“ и „чужди“? Как искате уважение, когато години наред демонстрирахте арогантност и интелектуално високомерие към всеки, който не споделя жълтопаветните ви догми? 

Това, което преживявате днес, господа либерали, не е „новият тоталитаризъм“ на Радев или на някой друг. Това е огледалото на собствената ви нетолерантност. Вие посяхте ветровете на разделението и омразата, а днес просто жънете бурята. И колкото и да се възмущавате, горчивата чаша ще трябва да си я изпиете до дъно. Защото в политиката, както и в живота, с каквато мярка мерите – с такава ще ви се отмери.

Явор Станчев, SIK.BG