Реалността се оказа малко по-различна

Боравенето с понятия "добро" и "зло" в геополитиката е за глупаци, манипулирани от политици-тарикати 

 

Въпрос на време е розовата гвардия в България да изпищи на умряло, че управляващите в Полша и Унгария са четирихилядници (по безсмъртната плюнка на г-жа Лена Бориславова). 

Суровата реалност в Източна Европа отново сблъсква наивния евроатлантически ентусиазъм и готовност за национално предателство на захранения с грантове български елит с вековната геополитика и национален интерес на други държави. Докато у нас всяка критична позиция спрямо Киев се брандира като „руска пропаганда“, Будапеща и Варшава напомнят, че подкрепата за съсед не означава зачеркване на собствената история и икономика. 

Унгария 

Смяната на властта в Будапеща и идването на Петер Мадяр бяха отпразнувани с едноседмични фойерверки от българските розови душици и дадоха краткотрайна надежда на Брюксел за пълна капитулация по темата „Украйна в ЕС“. Но реалността се оказа малко по-различна. Унгария преди дни отново блокира важните преговорни клъстери за влизането на Украйна в ЕС (Politico и FT имат няколко статии по темата). Причините са основно две: 

1. Дълбоко вкоренените исторически и етнически конфликти относно правата на унгарското малцинство в Закарпатието, където живеят около 150 000 етнически унгарци. Още през 2017 г. Украйна прие закон, ограничаващ унгарския език, а след нападението на Русия срещу Украйна, Унгария заяви, че унгарското малцинство „плаща прекалено висока цена за война, която не е тяхна“. 

2. Страхът от икономически дъмпинг - безмитният евтин украински износ застрашава унгарското земеделие и местния пазар, а Будапеща отказва да пожертва собствените си производители в името на европейската солидарност. 

С други думи, Будапеща ясно показва, че който и да управлява там, унгарският национален интерес е над брюкселския консенсус. 

Полша 

Още по-показателен е примерът с Полша, която беше най-яростният щит за Киев от първия ден на войната. Под повърхността обаче тлее Волинското клане от 1943 г. - неизлекуваната рана на поляците. Киев обяви за национални герои украинските нацисти, изклали над сто хиляди полски жени и деца, и засега отказва ексхумация и историческа равносметка.
Проследяването на общественото мнение в Полша спрямо Зеленски и Украйна от началото на войната през февруари 2022 г. до днес показва срив от абсолютна обществена солидарност към изключително силно негодувание и умора. От над 90% подкрепа през 2022, днес поляците заявяват 76% неодобрение към Зеленски. Когато към това се добави и протестът на полските фермери срещу безмитния украински селскостопански износ, става ясно, че дори най-близкият съюзник има червени линии, които не могат да бъдат преминати. 

Реалността е проста. Боравенето с понятия "добро" и "зло" в геополитиката е за глупаци, манипулирани от политици-тарикати. В геополитиката ВИНАГИ става дума за сблъсък на национални интереси, икономика, ресурси и история. И колкото по-бързо глупавият, вреден и зависим от грантове български розов елит разбере това, толкова по-малко ще се изненадва от процесите в света. 

Ирини Зикидис