Като чуя „сто дни”, се сещам за Маркес.
Имах съдбата да го видя на живо в Парк Хотел „Москва” на една от международните писателски срещи. Както и Уилям Сароян, Ърскин Колдуел и други титани на перото. При гадния социализъм, Любо Левчев бе успял да събира години подред световни имена у нас, както и да прави български творци – световни имена.
Маркес остана в историята с романа „Сто години самота”. Луда история, наречена от подредените в калъф критици „магически реализъм”. Всъщност сюрреалистичен разказ за създаването на едно измислено селище – Макондо, за перипетиите и перверзиите на гротескните герои там и за помитането на това селище накрая от буреносен вятър. Как да не се сетиш за „Вятъра на промяната” и у нас през 1989 г. – „Wind of Change”. Никой не каза тогава този вятър към добро ли ни вее, или към зло. Както и никой не можа да обясни защо вятърът отвя Макондо. А не сме ли Макондо днес тук?
Миряна Башева издаде през 1992 г. стихосбирка с пародийно име – „Сто години суета”. Имах добрата съдба да се познавам и с нея. Спря да публикува след тази дата. Когато я питахме „защо?”, казваше: „Не искам да си разкривам душата пред непознати хора...”
Дали, когато публикуваш управленска програма след сто дни власт, си разкриваш душата? Айде бе, това да не е поезия! - ще ми скочат. За някой, който е маал по плаца в униформа цял живот, може и да е поезия една управленска програма, ще отговоря... По някаква извивка на същата съдба, се познавам и с Радев лично. Той не е Габриел Гарсия Маркес, нито гениален поет като Башева. Защо ги свързвам в този текст. Не аз, животът, този налудничав режисьор, този свръх-Тарантино, ги свързва в моя житейски филм. И сега, вместо да пародираме с Миряна заедно света около нас на маса, трябва да се изкажа за управленската програма на един генерал и очакването на масата (избиратели).
Сто дни от управлението „Радев”. Както много неща, и това понятие е сбъркано у нас. Тълкува се като някакъв период, в който трябва да си траем какво прави или не прави новата власт. Това се казва развален телефон. „Сто дни” идва от управлението на Рузвелт през 1933 г. В края на първите си сто дни като президент той излиза с обръщение към нацията по радиото. Но не за да каже, „Хайде сега, вече можете да говорите за моето управление!”
А напротив – за да отчете ВЕЧЕ ИЗВЪРШЕНОТО за този кратък иначе срок. Виждате ли разликата? На стотния си ден Рузвелт отчита, че е приел вече 16 закона, които променят САЩ за броени седмици. След голямата криза от 1929 г., срива на борсите, фалита на банки и предприятия и 13 милиона безработни, той прави икономическа революция. Затваря банките за 4 дни, приема закон за съкращаване (истинско) на полиция и администрация, закон за регулиране на селското стопанство, за възстановяване на социалната индустрия и въвеждане на държавен контрол върху частния бизнес. Американците познават след неговите промени що е то пенсионно осигуряване, трудови отношения работодател-профсъюзи, 40-часова работна седмица и минимална почасова заплата от 40 цента. И става първият президент на САЩ, избиран три пъти последователно.
Имаше ли отчет за първите сто дни при Радев? Плах и незадоволителен, нищо общо с разтърсващите реформи на Рузвелт. Да, сега не е 1933-та и не сме в САЩ, но решителността и мъжеството при управлението са едни и същи винаги.
Премиерът съобщи като основен успех изтласкването на олигархията от властта. Но това не е сегашен успех на кабинета, това е успех на 1,5 милиона избиратели, които поискаха това изтласкване. Те видяха у Радев решителност да го направи и му дадоха сила. Така че, това е успех на 19 април, не на 16 август.
Да говориш в 208 страници как ще работиш за „индустрия с висока добавена стойност, производителност и национален капитал” и да не споменеш дума за тези 1 182 концесии, които ограбват страната с милиарди всяка година, е празнословие. А то е сред тежките грехове.
Най-фрапиращата концесия за износ на злато, сребро и мед с пиратската компания Дънди ни ограби за последните 25 години с няколкостотин милиарда долара. Концесионната такса продължава да е 1,5%. Ако това е висока добавена стойност и развитие на националния ни капитал, то Шиши е Ален Делон.
А летището на София, дадено БЕЗ СТОТИНКА концесионна такса за 10 години на някаква тарикатска фирма, която позволи на гражданските писти да кацнат американски военни самолети и да застрашат живота на стотици хиляди? Не чух, не видях, тази криминална концесия да е прекратена за тези 100 дни. Не видях разследване на фирмата –паразит от МВР. А военните самолети бяха оставени на друго летище именно от кабинета „Радев” като акт на съучастие в престъпната, агресивна война на САЩ срещу Иран. Първата груба и стратегическа грешка на генерала. Беше оправдана със споразумението от 2006 г., което не изисква нищо подобно. Беше оправдано с това, че САЩ били „наш стратегически партньор”. И точно пет дни след това същият „стратегически партньор” ни се изплю в лицето и каза, че платените с милиарди долари самолети няма да дойдат според договора. С такива стратегически партньори не ти трябват врагове.
Концесията с Дънди трябваше да се прекрати през тези сто дни. Има достатъчно нарушения дори на предателския за България договор от страна на крокодилската фирма, така че могат да бъдат изгонени с шут и няма да ни осъдят даже. А ще спестим стотици милиарди от кражба на злато и редкоземни метали, за които днес се водят войни.
Евтината цена на труда у нас също е спомената в програмата. „Цената на труда – проблем №1 у нас” – такава статия публикувах още през 1999 г. Преди 27 години! Никаква промяна. Как ще стане сега, като сме колонизирани и на практика работодателите, колкото ги има, са чужди компании – пирати. Как Радев ще ги накара да изравнят заплащането с това в собствените им страни? Със словесните жонглирания на Кутев и Ко?
Няма сектор, носещ печалби у нас, който да не е заграбен и изстискван от чуждестранна фирма-пират. Ток, вода, телефони, интернет, гориво за колата, молове, храни и лекарства, банки , природни богатства - всичко това е огромен октопод, който изнася от страната ни стотици милиарди всяка година зад граница. А ние вземаме нов дълг – от тях точно, от пиратите. И плоският данък няма да го пипаме, обещава новата власт – да не се засегнат корсарите, които ни ограбват.
Има ли начин да ги притиснеш и изгониш тези икономически разбойници? Има, разбира се. Но се иска боен дух на горд българин. Такива като Ангел Войвода, Чавдар Войвода, Сидер Войвода... Които са тръгвали в бой с цяла империя заради поругана чест и достойнство. Ако днес подредим всички документи, договори и споразумения на поруганата българска чест и достойнство, линията ще стигне до Владивосток. Да, те са подписвани от други правителства на национални предатели, но оправданието с тях не оправя нещата. Оправя ги смелото, сърцатото действие, без да ти пука ще паднеш ли в тази битка.
Добре звучащите редове за национална икономика, да не сме вече страна, която изнася суровини, а произвежда надбавена стойност и връщане на държавността, могат да станат реалност само, ако посочиш причината за всичко това – колониалното иго, в което ни вкараха след 1997 г.
Не посочиш ли диагнозата, няма как да лекуваш болния.
А България е болен, доста болен организъм днес...
Радев има 1460 дни за лечение. Сто от тях вече минаха без подобрение на пациента. Остават 1360.
Няма коментари:
Публикуване на коментар