Името е познато на почти всеки, както и малката черна рокля, парфюмът Chanel №5, перлите, костюмите от туид и цялата онази естетика, която и днес изглежда като синоним на френски шик.
Но зад името Коко Шанел стои история, която е доста по-малко лъскава от легендата.
Габриел Шанел не е родена в аристократично семейство, не идва от свят на красиви парижки салони и не е прекарала детството си в изискана среда. Родена е на 19 август 1883 г. в Сомюр, в семейство, което живее в истинска бедност. Майка й умира, когато Габриел е още дете, а баща й не успява да се грижи за дъщерите си. Така момичето попада в сиропиталище в абатството Обазин, където прекарва години и се научава да шие.
Това е една от малкото части от историята, за които Шанел не е имала нужда да измисля нещо по-впечатляващо. Защото през целия си живот тя умее да прави точно това, да превръща реалността в легенда.
Шанел не обичала да говори за бедното си детство. Вместо това постепенно изгражда по-удобна версия на произхода си. Разказвала за годините в манастир, за строгите монахини и за студените, строги пространства, които уж оформили естетиката й.
Тя действително прекарва години в религиозна институция и именно там получава уменията по шиене, които по-късно ще се окажат безценни. Но част от останалата история е променяна и украсявана. Шанел сякаш разбира нещо много рано: ако не харесваш историята, с която си роден, можеш да си измислиш друга.
И тя го прави до края на живота си. Биографите по-късно установяват множество разминавания между официалната версия, която Шанел разказва за себе си, и документите.
След като напуска сиропиталището, Габриел работи като шивачка, продавачка и певица. Именно сцената й дава прякора Коко. Тя изпълнява песни в кабаре в Мулен, където сред публиката има войници и кавалеристи. Един от прякорите, свързани с песента "Qui qu'a vu Coco", постепенно се превръща в нейно име.
Но истинският й пробив идва не от сцената, а от мъжете, които среща около нея.
Коко Шанел се движи в среди, до които сама трудно би стигнала. Има връзки с богати и влиятелни мъже, сред които Етиен Балсан и английският играч на поло и наследник Артър "Бой" Капел.
Важно е да се отбележи, че Шанел използва отношенията си с богати мъже, за да промени социалното и финансовото си положение. Тя не идва от пари и не получава традиционно наследство, което да й позволи да започне бизнес. Вместо това се възползва от достъпа, връзките и капитала, до които тези отношения я доближават.
Бой Капел например финансира първите й стъпки в бизнеса и помага за откриването на магазините й. Това не е единственото, което Шанел получава от тези отношения. Тя постепенно се научава да се движи уверено сред аристокрацията и богатия елит, да разбира какво искат да носят и какво може да им бъде продадено. И тук започва интересната част. Защото жената, която влиза в този свят благодарение на мъже, постепенно започва да променя начина, по който изглеждат жените в него.
В началото на 20 в. дамската мода все още е свързана с корсети, сложни конструкции, тежки материи и дрехи, които изглеждат впечатляващо, но не са особено удобни. Шанел тръгва в обратната посока.
Тя популяризира по-свободни силуети, практични материи и дрехи, вдъхновени от спортното облекло и мъжкия гардероб. Започва да използва трико, появяват се моряшките блузи, по-свободните рокли, костюмите и по-непринудената елегантност. Тя продава идеята, че една жена може да изглежда добре, без да изглежда така, сякаш не може да се движи.
Една от най-известните й идеи идва през 1920 г. с малката черна рокля. Черното, което дотогава има силни асоциации с траура, се превръща в универсален цвят за елегантност. Дрехата е семпла, практична и лесна за комбиниране. През 1921 г. пък идва Chanel №5.
Шанел е сред първите дизайнери, които превръщат собственото си име в марка за парфюм и свързват аромата директно с модната си къща. Разбира се, не измисля всичко сама, но много добре разбира как да превърне една естетика в бизнес. Тя постепенно изгражда огромно име като в края на 30-те години за нея работят хиляди хора, предимно жени.
Но зад красивите витрини и парижкия шик условията за работниците не са особено романтични. През 1936 г. служителите й стачкуват за по-добри условия, заплащане и работно време. Конфликтът оставя трайна следа в отношенията на Шанел с работниците й.
А после идва войната...
През 1939 г., с началото на Втората световна война, Шанел затваря модната си къща и хиляди нейни служителки остават без работа. Тя се премества в апартамент в хотел "Риц" в Париж и започва връзка с германския барон Ханс Гюнтер фон Динклаге, свързан с германското разузнаване. Разсекретени документи и архивни материали по-късно я свързват с Абвера - германското военно разузнаване. Според изследванията тя е регистрирана като агент F-7124, с кодово име Уестминстър. Има данни и за нейно участие в мисии, свързани с опити за контакти между германски представители и британците.
Историята става още по-мрачна заради отношението й към еврейските й бизнес партньори, семейство Вертхаймер, които имат важен дял в бизнеса с Chanel №5. По време на окупацията Шанел се опитва да използва антисемитското законодателство на режима, за да получи контрол върху парфюмния бизнес. Планът й обаче не успява, защото Вертхаймер предварително прехвърлят собствеността.
След освобождението на Франция Шанел е разпитвана и задържана, но е освободена. Впоследствие заминава за Швейцария. Данните за отношенията й с германското разузнаване стават широко известни едва много по-късно, след разсекретяване на архиви и появата на нови исторически изследвания.
През 1954 г., вече над 70-годишна, Шанел се връща към модата. Тя умира през 1971 г. на 87 на мястото, което в продължение на десетилетия е нейният дом. Погребана е в Лозана, Швейцария.
Вероятно най-честната оценка за нея е, че две привидно противоречиви истини могат да съществуват едновременно. Шанел действително променя женската мода. Тя помага да се наложи идеята за по-свободна, практична и по-малко ограничаваща дреха. Успява да превърне удобството в част от лукса и показва как личният стил може да бъде превърнат в глобален бизнес. Нейната естетика оставя следа далеч отвъд конкретните дрехи, които създава.
Но същата тази жена има неприятна страна, която не бива да бъде изтривана заради красивия мит. Тя използва отношенията си с влиятелни мъже, за да се изкачи социално; има сериозни конфликти с работниците си; проявява антисемитски нагласи и по време на Втората световна война е свързана с германското разузнаване и окупационната власт.
Въпреки това зад парфюма и малката черна рокля стои една жена, която много добре е разбирала силата на образа. И всъщност е била достатъчно смела сама да напише своята версия на историята.
Мария Иванова, Life.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар