Обявлението на холандската централна банка от миналия месец, че премества златото си от Северна Америка в Европа, засили тенденцията към глобално преразпределение на резервите.
Федералният резерв на Ню Йорк отдавна служи като пазител на златото от името на правителството на САЩ, чуждестранни правителства, други централни банки и официални международни организации. Голяма част от него е постъпила по време и след Втората световна война, когато страните са търсили безопасно място, където да съхраняват златните си резерви. Запасите достигнаха връх в началото на 70-те години на миналия век, но започнаха постепенно да намаляват, след като САЩ премахнаха златния стандарт за долара, и сега са около половината от пиковите си нива, пише Fortune, цитиран от "Труд".
Ролята на САЩ като пазител продължава да намалява
Франция изтегли цялото си злато от Федералния резерв на Ню Йорк в периода между юли 2025 г. и януари 2026 г. След това холандската централна банка, известна като De Nederlandsche Bank (DNB), премести над 78 тона злато от Ню Йорк и 7 тона от Канада в Лондон, като се позова на „нарастващите геополитически вълнения“ и необходимостта да подобри „готовността си за кризисни ситуации“.
Управителят на банката посочи, че статутът на Лондон като най-големия световен търговски център за злато означава, че златото, съхранявано в Банката на Англия, ще бъде по-достъпно.
„Очакваме, че никога няма да се наложи да ги използваме, но трябва да укрепим нашата устойчивост и готовност“, заяви Олаф Слейпен.
Въпреки нарастващото напрежение в световен мащаб напоследък, централните банки по целия свят от години преразпределят своите златни резерви, като същевременно увеличават запасите си.
Германия прехвърли 930 тона от Лондон във Франкфурт през 2000 г., а след това изпрати 674 тона от Ню Йорк и Париж във Франкфурт между 2013 и 2017 г., според Световния съвет за злато.
Нидерландия премести 122,5 тона от Ню Йорк в Амстердам през 2014 г., а Австрия репатрира 90 тона от Лондон между 2015 и 2018 г.
Извън Европа Венецуела репатрира 160 тона между 2011 и 2012 г., докато Индия ускори темпото на преместването от 2023 г. насам.
Кришан Гопаул, старши анализатор в Световния съвет за златото, обясни в публикация в блога миналия месец, че движенията на златото са протичали на вълни и са започнали много преди преместването да се превърне в геополитически въпрос. Но настоящата вълна е по-сложна.
„Повишената геополитическа несигурност засили вниманието към юрисдикцията, достъпа по време на криза и експозицията към чуждестранна финансова инфраструктура“, каза той.
„Все пак последните действия на Франция и DNB показват, че отговорът не се крие непременно само в съхранението на територията на страната. Централните банки все повече оптимизират три фактора: рискът, свързан с съхранението, физическата достъпност и пазарната ликвидност.“
Всъщност законодателите в Германия и Италия – притежатели съответно на вторите и третите по големина златни резерви в света – поискаха повече злато да бъде изтеглено и от САЩ, позовавайки се на враждебността на президента Доналд Тръмп към Европа, включително заплахите му да завземе Гренландия.
От своя страна германската централна банка отхвърли опасенията, че златото ѝ може да е уязвимо в Ню Йорк, като заяви, че САЩ биха навредили на себе си, ако застрашат доверието на финансовите пазари.
Гопаул отбеляза, че някои централни банки увеличават съхранението на златото на собствена територия, докато други го разпределят в повече места в чужбина, което показва, че диверсификацията на съхранението е приоритет.
"Преместването също не означава, че централните банки се готвят да продават злато", добави той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар