Вече имам отработен рефлекс

Имайте предвид, че когато някой пада за дузпа в праймтаймът, някъде около нас се случва нещо голямо  

 

Вече имам отработен рефлекс. 

Когато някой с включена камера на телефона и с морал от „Биг Брадър“ пада за дузпа, започвам да се оглеждам в другата посока. Искам да видя това, което не бива да се вижда. Зрелището, така поднесено, не ме интересува. Бъдете сигурни, че само в последните два часа в „Пирогов“ са постъпили хора с чувствително по-сериозни травми. 

Аз не видях нито един човек, който да се притече на помощ. Представяте ли си майка ви да е на улицата и реакцията ви да е само да снимате и да викате? Добре, другите са врагове. Ама нейните хора? Подай една ръка, бе, операторе! Пипни ѝ пулса, виж ѝ очите. Нали е твой човек? 

Крайно време е и националните ни охранители да нямат рефлекси на батки, пазещи дискотеки в Перник. Все пак – за сравнение: Знаете ли какво би станало с човек, който тръгне да отваря вратата на автомобила на американския президент? Двете счупени ръце ще са му най-малкият проблем. Никого не защитавам. Само гледам и искам да видя какво се крие зад този цирк. Давам няколко насоки. 

Български евродепутати критикуват България за пасивност за ударените кораби в Черно море. В Брюксел това може да ражда радост, но в България ражда гняв. Охолният живот мозъците ли ви е изпил? Воюва ви се? Сега ще обясня как се ходи на война – вземате по един автомат, по една надуваема лодка и заминавате. Омръзна ми от хартиени военнолюбци. Вредни сте! 

Арестите на кметове от ДПС е събитие. Там счупването е очевидно, а темата е гореща. Дали възмездието ще стигне до корен – ще видим. В момента на терен се мерят невидими сили.
Президентски избори. Положението е напълно ясно и се чудя за чий са всички странични напъни. Какъв е този стремеж да се докопаш до балотаж, при положение че точно след една седмица ще загубиш? Има някакви премии, за които не съм чувал ли? 

Проблемите в Европа дори не ги вкарвам в списъка.  

Упражненията на всички загубили смисъл политически муцуни да се докарат до някакъв емпатичен вид са още по-жалки.  

И това е само повърхността. Но имайте предвид, че когато някой пада за дузпа в праймтаймът, някъде около нас се случва нещо голямо. 

Емил Йотовски