Блънт обожава зрелищните, наситени със съспенс филми и съчетава секс със стил в екшъни, трилъри и научна фантастика
Елегантната Eмили Блънт влезе в заглавията с новината, че се завръща за снимките на „Сикарио 3“, който ще продължи историята на оригиналния филм, превърнал с в световен хит на криминалния жанр.
Преди това тя се завърна ударно в българските кина с новия епос на Стивън Спилбълрг „Денят на истината“, а по-рано през годината удари джакпота с „Дяволът носи Прада“, където партнираше с Мерил Стрийп, Ан Хатауей и Стенли Тучи. Тя блесна и в “Англичанинът”, както и с главната женска роля в историческата мегапродукция на Кристофър Нолан за “бащата на атомната бомба” Робърт Опенхаймер. Блънт обожава зрелищните, наситени със съспенс филми и съчетава секс със стил в екшъни, трилъри и научна фантастика. Тя придава класа на повечето проекти, в които участва.
Блънт произлиза от аристократично семейство от Обединеното Кралство и още в ранно детство показва артистичен потенциал. Участва в продукции като “Сикарио”, “На ръба на утрешния ден”, “Дяволът носи Прада”, “Агенти на съдбата”, “Върколакът” и др. През 2018-а година получи овации и високи оценки за играта си в “Мери Попинс се завръща”.
- Емили, Вие отново ще участвате във филм от оформящата се поредица „Сикарио“. Как според вас първият филм се превърна в такъв поп-културен феномен?
- Факторите са много – история, образи, заснемане, атмосфера, значимост на темата. Но аз за малко да се размина с главната роля в първия филм. Сценаристът Тейлър Шеридан ми разказа, че един инвеститор му е предложил да даде повече пари за бюджета, но при условие, че моята роля се изпълнява от мъж. А това щеше да наруши цялата динамика на историята. Просто имаше нещо необикновено, че този образ в средата на такъв свиреп разказ за наркокартели и ЦРУ е женски. И това беше добре за филма. Радвам се, че го направихме по първоначалния замисъл и стана такъв хит.
- Каква бяхте като дете?
- Като малка заеквах наистина сериозно. Беше ми голям проблем. Децата ми се подиграваха, чувствах се изолирана. Но в крайна сметка се преборих със заекването. Може би има и връзка с изборите ми като вече пораснала жена. А що се отнася до проблема със заекването - изисква се воля и подкрепа от близките. Има експерти, които те водят по пътя на оправянето. Човек, който заеква няма от какво да се срамува. Всеки може да се справи. Уверено казвам, че 100% има светлина в тунела за всеки човек, който има проблеми със заекването.
- Как се работи с легенда като Стивън Спилбърг?
- Нещо невероятно е. Както и със сценариста Дейвид Кеп. Истината е, че „Денят на истината“ е един от най-тайнствените филми, в които съм участвала, което пък предизвиква редица спекулации и вълнения сред феновете. Филмът е завръщане към класическите фантастични мотиви, които превърнаха Спилбърг в такъв кино титан. Сюжетът изгражда силно усещане за неотложност, съчетавайки характерната за Спилбърг комбинация от визуална епика и дълбоки, силно емоционални теми. Филмът противопоставя страха от неизвестното и човешкото любопитство и нуждата истината да бъде разкрита, поставяйки героите – и света – пред дилема с необратими последици.
- Суперпродукции като тази са на най-високото ниво в индустрията. Но вие често сте критична към тази индустрия...
- Така е, колкото повече време работя, толкова повече тази индустрия ми прилича на пазар за месо. Такъв е характерът на нашия бизнес. Зад блясъка се случват много тревожни и мрачни процеси. В последно време просто завесата се вдигна и видяхме какво се случва. Дано да е за добро. Вижте, например, годишните филмови награди - хора се събират и те оценяват. Решават дали това, което си направил изобщо струва нещо. Не е това причината да правиш кино. Ако мислиш за наградите ще се разконцентрираш и вероятно ще се провалиш.
- Какви други проблеми забелязвате в културните среди?
- Може да звучи странно и парадоксално, но в бизнеса ни е пълно е с пуритани. Винаги някакви крайности, няма баланс. Не трябва да се подлагаме на доброволна цензура. Киното се нуждае от острота и провокация. От мръсни шеги, от смел хумор. Затова аз харесвам Рики Джървейс - той има точно това чувство за хумор, което аз харесвам и което много хора биха определили като неправилно.
- Вие идвате от Острова, родена сте в Лондон, но най-голям успех постигнахте в холивудски суперпродукции. Къде се чувствате най-добре?
- Моите лични наблюдения са, че американците са много по-открити, по-отворени. Има нещо почти декламаторско и демонстративно в начина, по който те изразяват емоциите си. Това е един стереотип, основан на реалността. Британците сме по-затворени, сякаш потискаме вътрешния си живот в публичните си комуникации. Ние не сме толкова добри в самооценката. Не сме толкова отворени и открити, не се докосваме много по време на разговори. Има много примери. Ако прекарваш много време в Америка става по-лесно да изиграеш американски образ. Попиваш звуците и енергиите, всичко. Но акцентите са страшно трудни. Когато се подготвям за роля с американски акцент говоря така през целия ден. Постоянно съм с акцента и извън снимачната площадка. Само по този начин мога да се справя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар