Мариян Карагьозов е юрист и специалист по близкоизточни изследвания, гл. ас., д-р в Института по балканистика – БАН
- Двудневните преговори в Абу Даби между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ приключиха. Налага се впечатлението, че очакванията бяха повече, отколкото можеше да се постигне реално. Какви са Вашите изводи, г-н Карагьозов?
- Мисля, че очакванията преговорите в Абу Даби да донесат пробив са доста нереалистични. Те обаче бяха важна стъпка в няколко аспекта.
Първо, след значително прекъсване се подновиха преките преговори между руската и украинската страна.
Второ, беше направена крачка към това всички заинтересовани страни да се съберат на едно място за преговори. Казвам крачка, а не постигнат резултат. Тук интересна е ситуацията на европейските представители – съветникът на британския премиер Джонатан Пауъл, началникът на кабинета на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен Бьорн Зайберт и германският посланик в ОАЕ Тобиас Тункел. Въпреки хапливите коментари на руски представители, че те могат да постоят в хотела си, Москва няма практически механизми да блокира присъствието им. Те обаче не са участвали в руско-украинските преговори с американско посредничество, а са имали отделна тристранна среща с украинските и американски делегации с цел да бъдат информирани за руско-украинските преговори.
В тази връзка сме изправени пред още няколко препъникамъка – европейските представители са представители на Великобритания и ЕС; Евросъюзът иска място на масата на преговорите, но Русия го възприема не като трети неутрален играч, а като страна в конфликта заради финансовата и военно-техническа подкрепа за Киев. Руските високопоставени представители – външният министър Сергей Лавров, водещият преговорите Владимир Медински обвиняват ЕС, че не е отправил нито едно конкретно мирно предложение.
Третото, което ми прави впечатление, е, че в Абу Даби вероятно са се обсъждали въпросите за следвоенната сигурност в Европа. Правя този извод заради участието в делегацията и преговорите на руския зам.-министър на външните работи Сергей Рябков, който отговаря именно за стратегическите въоръжения и въпроси. Това беше потвърдено и от Владимир Медински, който заяви, че бъдещата система за сигурност в Европа е била основната тема на разговорите в арабската страна.
- Приближи ли се или се отдалечи трайният мир след срещата в Абу Даби?
- Предстоят още месеци война и още редица срещи, за да се стигне до траен мир, но срещата в Абу Даби е стъпка в правилната посока, още повече, че на нея беше договорен нов мащабен обмен на военнопленници между двете страни. По-нататъшният ход на преговорите ще зависи основно от действията на Русия и Украйна и развитието на военните действия на терен, както и от ЕС, доколкото Украйна едва ли е в състояние да продължи войната без подкрепа от ЕС. Беше анонсирано посещение на американските преговарящи Джаред Къшнър, зет на президента Тръмп, и Стив Уиткоф в Москва за среща с руския президент Владимир Путин. Очаква се и среща на президентите на Китай, Русия и САЩ Си, Путин и Тръмп на тихоокеански форум в Китай на 18 и 19 ноември.
Въпреки това, трябва да отчитаме и негативните фактори. Известният американски учен и специалист по международни отношения Джон Миършаймър смята, че има несъвместимост на целите и преговорните позиции на двете страни и поради това конфликтът ще се реши на бойното поле, като той оценява руските цели като превръщане на Украйна в остатъчна нефункционираща държава и окупация на още повече територии.
- Кой има интерес войната да продължава и кой – не? Защо Европа/Брюксел/Лондон, в чиито гласове Зеленски се вслушва, поставят условия, които Русия няма как да приеме?
- На първо място, интерес войната да спре имат воюващите и цивилното население.
В момента и в украинските медии започват да се прокрадват гласове, че има много малък шанс Украйна да постигне решителна победа над Русия, докато шансовете страната да се сблъска с катастрофални сценарии са изключително високи. Руските удари са насочени към инфраструктурно изолиране на Украйна от нейния тил на запад и да предизвикат колапс на украинската енергийна система. Енергийните мрежи на всяка страна, можем условно да кажем, са един затворен кръг и е необходимо непрекъснатото им функциониране, докато руските удари разрушават определени звена и така водят до колапс на цялата енергийна система. А това означава спиране и на индустриалното производство, а оттам – секване на бюджетните приходи. Това прави Украйна още по-зависима от западната помощ. Депутатът от Радата Алексей Гончаренко, а и народни представители от партията на президента Зеленски „Слуга на народа“, говорят за необходимост от договаряне с Русия. Те, както и редица бизнесмени, смятат, че продължителната война ще доведе до разрушаването на Украйна, нейната икономика и пълното демографско изтощаване на украинската нация. Срещу тях до голяма степен е позицията на политическото ръководство на Зеленски. Не бива да се забравя и за влиянието на т.нар. „силов блок“ – вътрешната Служба за безопасност на Украйна, крайнодесния „Азов“, армията.
Междувременно Русия ясно заявява намерения да продължи бойните действия, дори и докато текат преговори.
- „Коалицията на желаещите“ предприе провеждането на учение за мироопазващи сили (от 11 държави), които да се разположат в Украйна след края на войната. Но това не е приемливо за Русия. Как ще дойде този край? За какво се готви Коалицията?
- Първо, „Коалиция на желаещите“ е опит да се заобиколят европейските институции и международното право. Тази коалиция включва членки на ЕС, но и Великобритания, заради това не е част от общите политики на ЕС. Подобна коалиция видяхме и преди войната в Ирак, когато целта беше да се заобиколи липсата на международноправна легитимност на американската атака. При разполагане на чужди сили в дадена страна те могат да бъдат мироналагащи, мироопазващи, мироподдържащи, но във всеки случай е необходим мандат на Съвета за сигурност на ООН. Такъв мандат, най-малко поради участието на Руската федерация в Съвета, е абсолютно изключен. Интензивно се съмнявам, че някоя европейска държава би изпратила войници, които да наложат мир в ситуация на горещи сблъсъци с руската армия. Това директно може да доведе до ядрен конфликт. Целите на тази коалиция са напълно несъвместими с виждането на Русия за следвоенен ред за сигурност в Европа.
- В същото време водещи европейски страни са разтърсени от социални бунтове. Жизненият стандарт на европейските граждани пада, включително в резултат на войната, на бюджетите за отбрана, на санкциите и на повишаващите се цени на енергията. Могат ли тези бунтове да спрат плановете за мащабна война? Могат ли гражданските настроения да преобърнат намеренията на елитите?
- Бих откроил два основни фактора за протестите в европейските страни – първо, достъпът до образование и, второ, жилищният въпрос. Мотото на Френската революция и базов лозунг на френската република е „Свобода, равенство, братство“. Няма как хората да са свободни, ако нямат равен старт. Достъпното безплатно публично образование беше това, което изравняваше шансовете на хората със скромен и с по-заможен произход. Вече обаче достъпът до качествено образование, което е социален асансьор, е затормозен, зависи от финансите за достъп до престижни частни училища. Множество млади европейци осъзнават, че се намират в ситуация на свиващи се шансове, загуба на работни места заради внедряването на изкуствения интелект и други.
Достъпът до жилища във все повече европейски страни е кошмарен. Покачените цени, туризмът изтласкват много хора към периферията със следващите от това проблеми – по-дълго пътуване, повече умора.
На фона на вълната на „Алтернатива за Германия“ на изборите в Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания в Берлин спечели партия „Левицата“ с програма, центрирана около жилищния въпрос. Нещо подобно се случи и в столицата на съвременния капитализъм Ню Йорк с избора на демократичния социалист Зохран Мамдани. Протести имаше в Белгия, Франция, Италия, Испания, Португалия. Да, в повечето от тези страни има хора с мигрантски произход. Такива обаче има и в Австрия. Да сте забелязали протести във Виена? Не, защото австрийското образование остава достъпно и социален асансьор и в десетилетията на социалдемократическо управление „червената Виена“ имаше последователна социална жилищна политика.
За момента не виждаме масова антивоенна мобилизация в Европа. Явно ЕС смята, че военната индустрия ще бъде двигател на икономическото и технологичното развитие, въпреки че този курс има своите критици. Опасявам се, че историческите примери сочат, че милитаризацията води до пораждане на едно военно-политическо лоби, което продължава да налива обществени ресурси във военно производство.
- Републиканската партия загуби междинните избори в САЩ, демократите поеха пълния контрол над двете камари на Конгреса. Това е сериозен удар върху политиката на Тръмп. Ще смени ли приоритетите си Белият дом? Очаквате ли промени и в глобален мащаб? Как резултатите ще рефлектират върху амбициите на неговите опоненти, които не са само в Съединените щати?
- Влиянието на Конгреса и Сената е по-голямо върху вътрешната, а не върху външната политика. Бюджетът за 2027 г. ще бъде гласуван от настоящия състав на двете камари на американския парламент. Това означава, че поне в следващата година, ако не и до края на мандата на президента Доналд Тръмп, администрацията му ще има възможност да продължи да следва желаната от него външна политика. Независимо от изборните резултати, Вашингтон запазва голямо влияние върху украинския конфликт, отношенията с НАТО, Близкия изток. За американската администрация съперничеството с Китай е ключов въпрос.
- Каква е вашата прогноза за процесите в Близкия Изток след изборите в САЩ и в Израел? Ще ескалира ли отново напрежението?
- Войната срещу Иран, която САЩ и Израел подхванаха на 28 февруари 2026 г., не можа да постигне нито една от заложените цели – смяна на управлението в Техеран, прекратяване на балистичната му и ракетна програма, прекършване на мрежата от регионални съюзници на Иран. Ако можеше да постигне нещо, нов американски военен удар вече щеше да бъде нанесен. Военен удар обаче не може да отвори Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб, блокиран от хусите – ирански съюзник. Стана ясно, че само с въздушни удари властта в Иран не може да бъде сменена. Парадоксално, но позалинялата преди това ос от ирански съюзници в региона излезе от войната със засилен престиж, самочувствие и позиции. Имаме патова ситуация. Какво би могъл да постигне по военен път Доналд Тръмп? Поради това, противно на общоприетото мнение, аз съм по-скептичен относно възможността за американски удар срещу Иран.
В Израел притеснителен е цялостният завой надясно на израелското общество, което означава, че почти всички израелски партии, без една, се противопоставят на създаването на палестинска държава, поддържат войнствен курс срещу Иран. Парадоксът на израелската политика е, че в продължение на 80 години Тел Авив е в състояние по военен път тактически да съкруши всеки съперник. Стратегически обаче това не води до нищо – не води до легитимност и приемане на Израел в региона; не води до признаването му от държавите, които не са го признали; не води до решаване на израело-палестинския конфликт. Докато Тел Авив не потърси нов подход за признаване на правата на палестинците и да уреди отношенията си с редица съседни страни, конфликтът ще продължи да тлее.
Интервю на Таня Джоева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар