Три дни трябваха на маститите политически наблюдатели из големите столици на Западна Европа, за да прозрат, че разменените в края на миналата седмица в Мюнхен между германския канцлер Фридрих Мерц и държавния секретар на САЩ Марко Рубио културно-екзистианциални тези за състоянието на планетарните работи, не са най-важния резултат от форума.
Общият рефрен в словата на двамата, който превъзбуди анализаторите, бе, че светът вече се е променил и никога повече няма да се върне към онова, което е бил само преди пет години. Като в новите дадености всяка държава трябвало да има собствена тежест, за да оцелее, а НАТО не бивало да се закрива, а да се укрепи с по-голям, отколкото този на САЩ, общоевропейски ангажимент. Между другото Мерц заяви също така, че Старият континент не може да съществува без Америка, Рубио пък направи дълбок поклон пред родината-майка на всички американци - Европа, поканвайки я отново на танц, но препоръчвайки за водещ Вашингтон.
И коментарите в авторитетните вестници в Берлин, Лондон, Париж и Рим се завъртяха около тези общо взето доста известни подмятания, а не решения, както писаха някои кореспонденти, зле осведомени за ролята и правомощията на мюнхенската конференция. Но в понеделник и вторник френският “печатен гранд” - в. “Льо Монд”, както и италианският му събрат “Кориере дела сера”, публикуваха като абсолютна новина следната извадка от словото на Фридрих Мерц миналия петък в баварската столица:
“Ние ще направим Бундесвера (Въоръжените сили на Германия - бел. кор.) - често съм го казвал и го повтарям тук - най-мощната конвенционална армия в Европа, и то възможно най-бързо. Армия, способна да устои твърдо, ако е необходимо, на всякакви предизвикателства.”
И после: “Само Германия ще инвестира за военни цели няколкостотин милиарда евро през идните години. Ние подкрепяме Украйна в нейната смела съпротива срещу руския империализъм, ние стартирахме големи проекти за придобиване на конвенционални оръжия, вариращи от противовъздушна отбрана до прецизни дълбоки удари с помощта на сателитна технология. Ние съживяваме нашата отбранителна индустрия - отварят се нови фабрики, създават се нови работни места и се появяват нови технологии. Ние укрепваме източния фланг на НАТО, като за тази цел наша бригада е дислоцирана в Литва - за първи път в историята на Бундесвера бойна единица с такъв размер е разположена извън нашата територия. Ние ще осигурим и по-голяма повишена сигурност в Далечния север” - натъртва Мерц.
След това канцлерът прави намек и по деликатния въпрос за европейския ядрен щит, посочвайки, че е започнал “поверителни дискусии с френския президент по темата”, но и давайки да се разбере, че никак не му е чужда идеята за собствен атомен арсенал. Накрая премиерът обобщава амбицията си за прераждане и възход на Бундесвера с краткото заключение: “Никога сами, а първи!” - думи, които не един и двама коментатори определиха като готовност Германия да събере под знамената си всички желаещи да ги води тя.
Но други наблюдатели, особено край Сена, вглеждайки се внимателно в намерението на Фридрих Мерц да направи от “Бундесвера” най-мощната и боеспособна армия не само в Европа, но и в света, повдигнаха малко позабравения т. нар. германски въпрос. Той е на век и половина, възниква, когато трябва да се обединят немскоговорящите територии, което в крайна сметка е решено с оформянето на Прусия през 1871 г. Извън границите ѝ все пак остават земи с немскоговорящо население и след бързия икономически възход на сплотените в държава германци, те стават повод за избухването на Първата световна война и донякъде за Втората световна война. След нея Германия пък е разделена на Източна (ГДР) и Западна (ФРГ), което прави въпроса нещо като символ на последвалата Студена война. Падането на Берлинската стена през 1989 г. и обединението на страната през 1990 г. разрешават разделението, но отварят отново дебата за възраждащата се германска мощ в сърцето на Европа. И точно тази мощ сега изглежда плаши на първо място Париж, който допреди руското навлизане в Украйна смяташе, че има военно преимущество на Стария континент и може да диктува военната политика и на НАТО, и на ЕС.
Вече изглежда не е така и може би поради тази причина във вторник в. “Льо Фигаро” публикува коментар с доста унизяващо прословутата френска гордост заглавие: “Дискредитирана пред лицето на решената да се превъоръжи Германия, Франция се бори гласът ѝ да бъде чут”. Но както загатва авторката на дописката Изабел Ласер, това май няма да се получи, защото в Хексагона сега изглежда нищо не е наред - икономиката буксува, състоянието на финансите е катастрофално, цари политическата нестабилност...
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар