Пак ще сме между чукът и наковалнята

Време е да си сърбаме надробеното, защото вместо да изметем тази гмеж от смотаняци, ние се каним да им гласуваме, че и с призиви да е по-масово 

 

Не се ли втелясваме малко повечко, от колкото трябва?  

Ами тези самолети-цистерни са на стоянка на летище "Сарафово" още от когато им дадохме базите.  

Не знам каква е причината да са в София, но "Сарафово"  си е  четвъртата им база на американците.  

"Граф Игнатиево", "Безмер", "Ново село" и "Сарафово".  

Още когато им ги дадохме,  ни казваха, че са за защита от Иран, помните ли?  

А още по-близо са руснаците.  

Натикаха ни Ф-16 защото е модел самолет, който може да носи ракети с ядрен заряд, а пък помислете защо ни задължиха да ги купим. 
Опасявам се, че пак ще сме между чукът и наковалнята, защото дадохме всичко годно на Украйна.  

Не съм сигурен дали ЗРК "С-300" още съществува и още по-важното дали е окомплектован с пълен заряд от ракети, защото, когато дойде Кулеба да ни нарежда със списък в ръка, какво имаме и какво да им дадем, се измънка, че има недостиг на ракети за него и на нас не ни трябва.  

Сега Желязков, Тагарев и Запрянов, да вземат по една прашка и се инсталират на големия подарък от братята американци, гумените рибарски лодки в морето, да посрещат и свалят иранските ракети.  

А те неминуемо ще долетят при евентуален конфликт.  

Видяхме колко е "мощна" Европа и съюзът й оглавяван от две овцепатки и един бабин дундурко и колко ще си мръднат задниците за нас.  

И няма да ни помогне нито член пети, нито член петдесет и пети на нато.  

Ние и без това сме определени за да се развиваме на задна скорост в ЕС и сме без значение, осъзнавате ли го? 

Тези дни гледах отново един великолепен филм, "Пърл Харбър" и в кадъра където в едно картечно гнездо падна японска бомба до един от пилотите и докато  се въртеше механизма на взривателя, той се радваше, че не е експлоадирала и загина след експлозията й.  

Сетих се, че долу-горе сме на същото дередже, не съзнаваме какво става, а междувременно подписахме една камара задължения без да ги разбираме.  

Е, време е да си сърбаме надробеното, защото вместо да изметем тази гмеж от смотаняци, ние се каним да им гласуваме, че и с призиви да е по-масово.  

Остава ни една-единствена надеждица оня, с рижия сачак, да осъзнае, че Америка не е всичко и оцени реално рисковете и да тушират конфликта. 

Но и там вероятността е малка, тъй като Америка не воюва със собствени войски. За нея се бият други, като украинците например, включете в случая и Израел, който вече над двадесет века не си намери място. 

Виж, ако започнат да пристигат още самолети или друга бойна техника, тогава сме я оцапали хептен.

Енчо Иванов