Когато се реди служебно правителство, обичайният рефрен е „търсим отдалечени от партиите експерти“.
В проекто-кабинета на Андрей Гюров обаче тази формула придобива нов облик: правителство на неправителствените организации. Така държавното кормило може да се окаже в ръцете на мрежи от влияния, чийто дневен ред не винаги се кове на „Дондуков“.
Впечатляващ е броят на имената, които директно сменят конферентните зали на фондациите с министерските кресла. Когато един министър идва от сектора на „проектното финансиране“, неизбежно изплува въпросът: чии интереси ще защитава той – тези на данъкоплатеца или на донорите?
Ето кои са „цивилните“ лица в този проектокабинет и техните НПО свързаности.
Самият кандидат за министър-председател Андрей Гюров е емблематичен пример в това отношение, тъй като участието му в сдруженията „Балкански-Паница Институт за научни изследвания“ и „Голф-клуб Благоевград“ продължи дори по време на мандата му като подуправител на БНБ, което доведе до установяване на законова несъвместимост.
В ключовия сектор на правосъдието, за вицепремиер е предложен Андрей Янкулов, който е един от флагманите на „Антикорупционния фонд“ (АКФ).
За вицепремиер по честните избори е номиниран Стоил Цицелков, който идва от „Обединение за честни избори“ (ОЧИ) – организация, която по дефиниция следи държавата, а сега ще трябва да я представлява.
В сектора на технологиите Георги Шарков, ръководител на ESI Center Eastern Europe (Европейски софтуерен институт – Център Източна Европа), е предложен за министър на електронното управление.
Здравеопазването се поверява на Михаил Околийски, който е свързан с фондация „Здраве и социално развитие“, а за министър на околната среда и водите е издигнат Юлиян Попов – дългогодишен политически съветник в „Европейската климатична фондация“, където тезата за зелените политики и техния икономически отпечатък е по-актуална от всякога.
В състава влиза и Димитър Илиев като министър на младежта и спорта, чието име се свързва с фондация „Безопасни пътища“, регистрирана в регистъра на ЮЛНЦ.
Външната ни политика се предлага да бъде поета от Надежда Нейнски в качеството си на представител на „Институт за демокрация и стабилност“, докато Корман Исмаилов, който участва в управлението на фондация „Либерална интеграция“, е предложен за министър на транспорта и съобщенията.
Наличието на толкова много кадри от „тинк-танкове“ и фондации създава усещането за кабинет, който е по-скоро отчетен пред международни партньори и донорски програми, отколкото пред традиционните политически субекти.
Тезата за „правителство на НПО-тата“ предполага, че тези министри ще вкарат в изпълнителната власт специфични идеологически линии – от радикалния „зелен преход“ до специфични съдебни реформи, които често са критикувани, че се пишат „на парче“ извън държавните институции.
Остава съмнението дали държавата няма да се превърне в терен за реализиране на залежали проекти, които не са минали през ситото на изборните урни?
Няма коментари:
Публикуване на коментар