Има известно оживление в политическия живот, настъпило от средата на миналата година насам. Тогава започнаха обществените вълнения срещу правителството и депутатския корпус, обвиненията в корупция на висши държавници и магистрати.
Приближаващите избори укрепват надеждите на много хора, че със смяната на управлението и на хората в него, е възможно да се извършат по-дълбоки промени и животът да придобие друг дух и характер. Решението на президента да подаде оставка, за да се включи пряко в политиката и да участва в тези избори, допълнително оказа въздействие върху общественото настроение.
Хората вярват, че ще бъде по-различно – дори и че изборите могат да са честни и без купуване на гласове и манипулации.
Да кажем, че тези надежди не са празни и че е възможно политическия живот да започне да се преобръща, да се освобождава от ожесточеността, която бе характерна за изборите. Но това не означава, че ще се подобри изобщо животът, че ще стане по-богат и по-лесен. Защото в мизерията почти е невъзможно да се проявява някаква почтеност и благородство.
Но илюзии не бива да храним: предстоящите избори, предвид изредените по-горе признаци на появата на нови моменти в политиката, ще бъдат използвани от капитала, за да получи реабилитация и нова легитимация. Той ще се опита да се покаже с ново лице и ново поведение, за да убеждава, че се променя и че не е толкова безсърдечен и зъл, колкото го представят неговите противници.
Политическият живот достатъчно се изнерви и не понася нито старите, нито нови имена за управници. Нужни са нови лица – не че те ще направят кой знае какво, ала поне на първо време ще вдъхнат увереност, че обновлението ще е ефикасно.
Капиталът е изправен пред тежки дилеми. Той силно укрепи своята власт и е безалтернативен господар на държавата и нейното управление. Капиталът поставя и сваля партии от властта, назначава министри, определя резултатите от изборите, възлага властта по свой избор и предпочитание. Напоследък го прави доста арогантно и започва да дразни обществото.
Обаче обществото все още не осъзнава, че този, който дава или отнема властта, не е народната воля, проявена в избори, а именно капиталът. Но е видно надигащото се недоволство от тази безредица. Рано или късно истината ще излезе наяве и обществото ще осъзнае, че са го лъгали.
Затова е полезно известно освежаване на външния вид и промяна в обноските, защото по-късно това няма да е възможно и ще предизвиква негодувание и открит бунт. А може и революция.
Капиталът усеща, че от време на време е необходимо да се освежава политическият климат, да се понапарфюмира дори със силен парфюм и да се създава впечатлението, че вече няма да е, както е било преди. Разбира се, капиталът допуска само козметични промени и нищо повече. Целта му е да облекчи собствената си участ и да не позволява да се бунтуват срещу него.
Сега сме в такава ситуация на необходимост и неизбежност, когато трябва да се поощрят надеждите и се внуши на хората, че съдбите им зависят от тях самите. И че трябва да гласуват, защото волята им ще определи кой да управлява държавата.
На тази лъжа всички вярват!
Капиталът е организирал своята политическа реабилитация, защото е решил да се легитимира отново и този път да изведе напред определени нова хора, на които да даде свободата да проявят воля и политически и управленски размах. Така капиталът ще се легитимира. А човешката воля ще бъде толкова силна, колкото й позволят. И ще извърши това, за което е повикана и упълномощена.
Властта ще покаже обаче здравата си ръка и решителността си, за да върне доверието на обществото. И каква ще е тази “здрава ръка”? Ще се претърсват домове и хора за подготвени опити да се купуват гласове; ще има и осъдени. Това, разбира се, няма да предотврати големият порок на българските избори, но ще накара да се види, че нещо се прави. Аз мисля, че след изборите ще настъпи краят на тези, срещу които се бяха вдигнали протести. Те ще понесат тежки удари от “демокрацията” и ще бъдат чувствително ограничени в политическата си дейност. Резултатът от изборите ще бъде в полза на тези партии, които ратуват за националната държава и “се борят срещу олигархията”. Ще им бъде даден известен политически аванс и увереност, че държавата е с тях. Макар да не е с тях.
Ще има повече ведрост в предизборната кампания, защото обществото се е възбудило неудържимо срещу корупцията и олигархията, срещу недъзите на съдебната система. И след изборите ще бъдат предприети някои успешни стъпки, с които ще бъдат отстранени недъзите, срещу които се протестира.
Изобщо ще бъдат подхранвани илюзии. Това означава, че по същество нищо няма да бъде направено. И как ще го направят, когато системата дотолкова е загнила, че от нищо друго няма полза, освен от мерките, които капиталът ще предприеме в своя полза и защита. Тези мерки ще удължат агонията, но агонията на капитализма е много дълга. А и не се води реална борба срещу капитала и капитализма, не се разкриват порочните им страни, за да се види накъде водят нацията и обществото. Това ще се види, когато стане късно…
Изборите ще бъдат спечелени от “борците срещу корупцията и олигархията”. Дълго ще се говори за тази борба и ще се отчетат някои резултати и те ще бъдат оценени като много успешни.
В крайна смета обаче нищо няма да се случи!
Освен, че още веднъж обществото ще повярва на лъжата...
Панко Анчев, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар