Лекарят вече не е лекар, а роб на злия демон. Той не гледа на пациентите си като страдащи, на които трябва да помогне, а като на клиенти, на които все по-скъпо трябва да продава знанията и уменията си
...Това ми разказа един приятел преди няколко дни. Двама доктори в скъпи дрехи, със скъпи часовници и скъпи парфюми му минали визитация и се държали като лордове, а не като лекуващи лекари.
В този пост няма да пиша за гнусното превръщане на всичко в бизнес, нито дори за най-гнусното и мизантропско деяние на неолибералната матрица - превръщането в бизнес на човешкото здраве. Няма да пиша и за безбройните частни болници у нас, представляващи сами по себе си молове за продажба на здраве, като продаваното здраве често е менте или второ качество. Няма да пиша и за това как хиляди лекари прибират парите от прегледи в частните кабинети в джоба си, без да се отчитат никому. Смятам, че тези неща не са най-страшните.
Не е страшно и лошо и човек да е богат, ще кажат много. Не, не е. Но, има едно голямо НО! Проблемът с трупането на пари не е материален. Проблемът е духовен и морален. Особено страшно е това при лекарите - тези, които трябва да са подобия на свещеници и ако свещениците лекуват душата, те да лекуват тялото.
Но напоследък виждаме, че много лекари вече не са свещеници, лекуващи тялото, а са алчни бизнесмени и търгаши. Изпаднали са в обсесия от материалното и парите. А човек, изпаднал в обсесия по трупането на пари, вече не е сам. Душата му е превзета от архидемона Мамон - този, който се “грижи" за смъртния грях алчност. Така този човек забравя, че е човек с душа и става зъл звяр. Лекарят забравя, че се е клел с Хипократовата клетва, че е произнесъл: "Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство!" Всеки ден, всеки от нас вижда такива, които са се клели, но са забравили клетвата си.
Превърналият в роб на Мамона мисли само за пари, той има все повече и повече пари, но не се счита за богат, не смята, че му е достатъчно, а иска още и още. Мамон го изяжда отвътре. Лекарят вече не е лекар, а роб на злия демон. Той не гледа на пациентите си като страдащи болни хора, на които трябва да помогне със знанията и уменията си, а гледа като на клиенти, на които все по-скъпо трябва да продава знанията и уменията си.
Мамон го е завладял и го мори, постоянно го ръчка, че колегата му еди кой си вече има нов джип Мерцедес, а той само някаква Тойота за 40-50 000 евро, или че другия му колега носи часовник HUBLOT, а той си ходи с простия Omega за 4000 евро, че еди кой си има къща 800 квадрата, а той още не е обзавел своята от само 450, че се чуло, как вече други негови колеги изкарват 50-60-70 000 евро на месец, а той, горкият, не може да стигне и 15000.
Мамон постоянно му повтаря тези неща, пуска ги в съня му, и доктор еди кой става все повече и повече НЕ доктор.
Разбира се, написаното не се отнася за всички лекари. Има и нормални, които не са паднали пред мамона, особено сред по-младите.
И въпреки, че едни от светците лечители - Св.Св. Козма и Дамян са наричани безсребърници, понеже лекували безплатно, никой днес не иска лекарите да са някакви бедняци. Напротив, прилича им да са средна или горна средна класа. Така е било винаги. Но трябва да си останат лекари, лечители, спасители, а не търгаши и печалбари.
А падналите пред архидемона, превърналите се в бизнесмени, тях трябва да контролира държавата, каквато у нас, за съжаление липсва...


Няма коментари:
Публикуване на коментар