Свирепият връх на гражданската война у нас

Крайно време е, да отдадем почит и към жертвите на атентата, и към тези на „Белия терор“. Една панихида за жертвите ще бъде чудесен призив точно преди изборите за нормалното срещу варварството

 

На фасадата на Народното събрание у нас има надпис, изкован от строителите на третата българска държава: „Съединението прави силата“. Въпреки някои лъкатушения до 1912 г. българските държавници спазват този завет и извеждат страната ни до първо място на Балканите по икономически, социален и политически успех.

Следват двете национални катастрофи (1913 г.-1918 г.) и острието на патриотизма от Съединението и Сръбско-българската война (1885 г.) и обявената независимост (1908 г.) се обръща навътре като своеобразна гражданска война. Тя започва със зверското избиване по време на войнишкото въстание - 1918 г., включително на ранените от битките при Каймакчалан и река Черна войници, продължава с потушаването на Септемврийското въстание - 1500 убити и достига своя кървав връх при атентата в църквата“ Св. Неделя“ и последвалия бял терор.

Тази година се навършват 101 години от атентата, в който загиват 130 души и са ранени 500, в това число и деца. Справедливо актът е заклеймен като варварски, но почти нищо не се споменава за не по-малко варварските събития след него, когато „безследно изчезнали“ около 1000 души (според британския историк Р. Гервард) преди всичко леви интелектуалци, нямащи нищо общо с атентата. Те са душени с въжета от палатки от главорезите на началника на военното контраразузнаване кап. К. Стоянов. Между тях са такива видни „терористи“ като Гео Милев, Сергей Румянцев, Йосиф Хербст. За тях и останалите „безследно изчезнали“ Анри Барбюс пише „Палачите“.

Сега най-важното - мисля, че е крайно време да отдадем почит и към жертвите на атентата, и към тези на „Белия терор“. И това да стане едновременно, като най-удачно е този призив се поеме от църквата като панихида за жертвите в гражданската ни война. Мисля, че един такъв призив от в. „Труд“ може и да се чуе от Светия синод. За да се изпълни повелята Божия, че „който вади нож, от нож умира“ и да престанем с продължаващата и сега макар и безкръвна (слава Богу) гражданска война.

Една такава панихида ще бъде чудесен призив точно преди изборите за нормалното срещу варварството.

Проф. Младен Григоров, "Труд"