Венци Мартинов: Аз съм в „клуба на богатите“ на стойностни приятели и приятни моменти

"Световната история ни учи, че всеки човек и народ трябва да вярва в нещо, за да бъде по-жизнерадостен, работоспособен и даровит, така че определено вярата си има хубаво място."

 

 

- Венци, приемаш ли първи април като професионален празник и обичаш ли да си правиш шеги с приятели на този Ден на хумора?  

- Първи април за мен винаги е бил един специфичен радостен празник и тъй като съм свикнал професионално, или любителски да си правя шеги, то всеки ден за мен е първи април! Преди беше модерно да си правим шеги по телефона, а сега са модерни интернет шегите, създадени с изкуствения интелект. Така че, на първи април изненадах някои мои познати с клипчета с дадена известна личност, например с Тръмп, който вдига една завеса и зад нея е образа на този, на който изпращам видеото.

- Имаш ли любим виц, или анекдот? 

- Много са. В казармата, старшината казва на войниците: “Войници, довечера ще ви водя на кино, ще гледаме шведския сексуален филм “Баба дала на войника”. Всички войници много се зарадвали и говорили само за предстоящото събитие. Чул ги обаче началника на поделението и казал: “Не го слушайте този старшина, той е много тъп - филмът не е шведски, а съветски, не е сексуален, а социален, и не е “Баба дала на войника”, а “Балада за войника!”. (Смее се.) 

Този също ми е от любимите. Две баби четат един некролог и едната вика на другата: “Ей, какъв хубав човек беше тоя!” Другата казала: “Да бе, много хубав човек, ама от какво ли умре?” Минава един пияница зад тях, чува ги и им вика: “Четете по надолу на некролога, бе! То си пише - от съпругата, от сина и дъщерята, от близките и роднините!” 

- Ти си известен като най-добрият имитатор на Тодор Живков - това някога създавало ли ти е проблеми? Кои от култовите му реплики обичаш да цитираш? 

- Не, защото аз правех всичко с хубаво настроение и даже се гордея, че най-голямото ми творческо постижение в имитацията е образът на Тодор Живков. След 10-ти ноември, той даже ме поздравяваше за това! Веднъж беше казал на Костадин Гугов: “Да поздравиш това момче, което толкова хубаво ме имитира!” Когато мои приятели, или хора, които са свидетели на онова време, имат някакъв повод, обичам да ги поздравявам с неговия глас - обикновено с пожелание: “Да сте живи и здрави и да имате нови творчески успехи - дела, дела и пак дела”. Един път присъствах в “Шатрата” в Правец, когато завършваха студенти от ВИТИЗ и Тодор Живков ги беше събрал там, той обичаше да бъде сред артисти. Спомням си, че тогава им каза: “Ще ви дам пример за неправилна ораторска реч! От нашето село погребаха най-големия пияница бай Васо и на погребението трябваше някой да каже няколко думи. Излезе друг от големите пияници и каза - Бай Васо, спокойно, ние ще продължим твоето дело! Ето ви пример за лошо ораторско майсторско.” (Смее се.) 

- Сигурно знаеш много вицове за Бившия Първи. Ще споделиш ли някой от тях? 

- Връща се Тодор Живков от Съветския съюз по време на перестройката, събира политбюро и казва: “Другари, другарят Горбачов каза да повишим нивото на нашето образование, затова сега съм ви събрал и искам всички членове на политбюро, които са с висше образование, тук пред мен да минат у лево. Всички, които са с полувисше да минат у десно, а всички, които са със средно образование да застанат по средата!” До него другарят Милко Балев, пръв негов помощник, го пита: “А аз, другарю Живков, като съм с начално образование?!” Тодор Живков му казва: “Ти, Милко, мини зад мен!”

- Освен автор на хумористични албуми и телевизионни предавания, ти си писал и текстове за песните на много от най-големите ни изпълнители. Има ли любопитна история, или интересен повод за написването на някой от тези хитове? 

- Най-приятният повод е свързан с песента “Елате ни на гости” на дует “Ритон”. Още от 84-та година, с тях пътувахме много заедно и често им ходех на гости - тогава те живееха на “6-ти септември”. От дума на дума предложих да им направя текст и то взе, че стана като на магия, без после да имам пръст в реализацията на песента. Те бяха занесли моя текст на големия композитор Морис Аладжем, който направи музиката, а аранжимента е на Сашо Савелиев - Бог да ги прости. През годините тази песен стана истински хит и е актуална и днес. Преди няколко дни, на новия голям концерт дует “Ритон” в НДК, Катя ме изправи да ме покаже на публиката и се почувствах като музеен експонат, сякаш съм връстник на Тодор Живков, защото съм писал този текст преди толкова години. (Смее се.) Даже се разсърдих на шега на Катя, че малко ме подведе преди концерта, като ми каза, че ми е запазила билет, но този път мястото не било много хубаво. Аз я накарах да се усмихне с отговора ми: “Виж, държа да те виждам теб, Здравко не особено!” Така че се облякох скромно, защото не очаквах да стана обект на внимание, а се оказа, че мястото ми е много хубаво - почти до сцената и на това отгоре ме вдигна да ме представи!

- Кой от известните ни певци, с които си работил, има най-голямо чувство за хумор? 

- От известните певци с много добро чувство за хумор беше Боян Иванов. Михаил Йончев и Богдан Томов също го притежават, а Здравко от “Ритон” за мен е номер едно в това отношение. Сега, като свърши концерта им и Здравко изброяваше кои са спонсорите и като спомена една охранителна фирма, допълни: “Много са добри, те пазят никой да не си тръгне преди да е свършил концерта!” (Смее се.) След толкова години, като че ли от всички певци, с които съм пътувал и работил, с Катя и Здравко имаме най-близко приятелство. С тях имаме и 4-5 песни заедно и като се чуваме по някакъв повод винаги ми е много приятно.

- За Лили Иванова също се знае, че има чувство за самоирония. Имаш ли някой любим виц, или история с нея? 

- Като преди 3-4 години, когато почина английската кралица на 96 години и Лили Иванова казала: “Ей, млада жена си отиде!”

- Имал ли си идея да напишеш текст и за нейна песен? 

- Винаги имам всякакви идеи. Всички текстове, които съм писал са на приятелска основа. С Лили също съм пътувал, но винаги е имало една много уважителна дистанция. Спазвах дистанция, за да може такава голяма звезда като нея спокойно да твори. Винаги съм се отнасял към Лили Иванова, както бих се отнасял с Мадона например.

- В момента над какво работиш? 

- Много ми е приятно да чета и да се занимавам с мъдрости и една от тях е: “Докато човек не направи това, за което мечтае и все още го върши - не трябва да говори за него, защото щастието обича тишината”. Така че, предпочитам да не говоря предварително.

- Прави ли ти впечатление, че днешните политици вече се изявяват като по-големи шоумени и звезди, отколкото професионалните артисти, които остават в сянка? 

- Според мен, политическото ниво е под всякаква критика и изобщо не искам да се занимавам с хора, на които мястото им е в други обществени заведения, свързани с присъди, но всяко нещо с времето си. Сега израстват едни нови поколения и не ми харесват някои неща в тях, същото важи за тази измислена политическа класа, затова смятам, че на съвсем млади години на мъжа му трябват пари и жени, а вече в зряла възраст - приятели и вино! И тази мъдрост обичам - за да си жив, трябва да остаряваш. Не е хубаво да си вечно млад, защото тогава все едно си стигнал до никъде. Най-хубавото нещо е спокойствието и мъдростта.

- Чувстваш ли се в “клуба на богатите”, след влизането ни в еврозоната и според теб колко българи са в този клуб? 

- Аз се чувствам в клуба на душевно богатите - в клуба на богатите на стойностни приятели и приятни моменти, както и на богатите, дарени да пътуват сред богатата природа на България и света! За мен това е истинско богатство, към другото нямам пряко отношение. Има българи в “клуба на богатите” - всички ги знаем кои са, знаем и кой е най-богатият. (Смее се.) Навремето лозунга беше - всичко в името на човека, всичко за благото на човека, като навремето също знаехме кой е човекът! 

- Твоята сметка за ток беше ли увеличена, както на много хора у нас? 

- Има леко увеличение, но вероятно при тези, които са само на ток и нямат парно през зимата - там сигурно работата е дебела и няма място за хумор...

- Питаш ли се къде изчезнаха всички тези, които ни убеждаваха от екрана колко хубаво ще е като дойде еврото и че едва ли ще има поскъпване на цените? 

- Ами, и да изчезнат, след време ще ги издирят и приберат, така че няма страшно! Животът е такъв - каквото почукало, такова се обадило. Само гледам историята - непрекъснато България минава от една орбита към друга, към трета, което значи че ще има и четвърта... Мен ме радват чистите и прости отношения между хората и вече не следя политическите противопоставяния, които са изключително остри и в световен мащаб.

- Странно ли ти е, че у нас има толкова малко протести за мир и против това да има чужди самолети на гражданското ни летище? В чужбина протестите за мир са многохилядни... 

- Мирът е хубаво нещо, но за съжаление от нас нищо не зависи, а зависи от големите световни лидери, но ние не сме там... Моят приятел Весо Парцала казваше: “Ние българите, дори да почва световна война, нас не ни засяга, защото сме 100 години назад и 45 встрани!” 

- Допада ли ти черното чувство за хумор? 

- Да! Две лекарки се срещат в поликлиниката и едната вика на другата: “Нашето джипи е голям некадърник, лекува дядото от жълтеница, а той умря от пневмония!” А втората: “Нашето джипи е много компетентен - от каквото те лекува, от това си умираш!” (Смее се.) У нас обстановката е особена и българинът има остро, в някои моменти смесено със сарказъм чувство за хумор и щом такива неща разцъфтяват тук, значи има някаква оправия. Сещам се за още един виц. По време на бомбардировките над Сърбия, едни американски летци минавали със самолетите с голяма скорост и се оказали над София, и единият вика на другия: “Като гледам, тук май сме бомбардирали!”, а той му казал: “Тука си е така!” 

- От кой си взел уникалното си чувство за хумор?  

- От майка, баща, съседи, съученици, състуденти, от хората, с които съм служил в ансамбъла на Строителните войски и от всички други хора, които носят живец и майтап.

- Какво дете беше и случваше ли се често да изправяш косите на вашите, заради някоя щуротия? 

- Бях доста щуро дете и много обичах да правя такива неща! Имах и намалено поведение, защото имитирах учители, ученици... Класът ми само гледаше каква поредна идиотщина ще кажа, но това винаги ми е било много приятно в училищните години - да се обаждам в час и да репликирам на учителите. Не беше така в казармата, там не съм се обаждал изобщо, за да си нямаме разправии.

- Случвали ли са се необясними неща в твоя живот? 

- Винаги в живота има такива моменти, които не можеш да си ги обясниш. През 1995-та година, когато вече бях започнал да издавам моите албуми и касетки “Усмивките на Венци”, при мен дойде народната хумористка Радка Куршума. Тогава не се познавахме и я попитах: “Как така се сети за мен - как реши въобще да дойдеш?” А тя ми каза: “Искаше ми се да се популяризирам, но изобщо не знаех какво да правя и една нощ сънувах моя починала приятелка и тя ми каза - Радке, за да ти се развие живота добре и да тръгне, отиди и намери Венци Мартинов!” Тази история беше необяснима за мен, но ми стана толкова хубаво - приятно е да помагаш на хората на веселото изкуство. Радка е много колоритен образ и има още много радост за хората в нея. Милен Цветков много я харесваше и непрекъснато я канеше, Иван и Андрей също я канеха при тях - тя наистина е уникална народна хумористка.

- Предстои един от най-светлите християнски празници - Великден. Какво е мястото на вярата в твоя живот? 

- Световната история ни учи, че всеки човек и народ трябва да вярва в нещо, за да бъде по-жизнерадостен, работоспособен и даровит, така че определено вярата си има хубаво място. Предстои Великден, така че по този повод всички - и жени, и мъже, да си приготвят яйцата и да се чукат здраво! (Смее се.)

НАШият ГОСТ 

Обичаният хуморист Венци Мартинов е известен не само като много добър имитатор, шоумен и автор на популярното предаване “Усмивките на Венци”, а също така и като създател на текстове за някои от най-големите ни музикални звезди. Писал е за дует “Ритон”, Георги Христов, Богдан Томов, Мими Иванова, Васил Петров, група “Трик”, Катя Близнакова, Райко Кирилов и др. 

Венци е също така продуцент и издава редица хумористични и музикални албуми. Още като дете той забавлява всички със сполучливите си имитации и винаги е център на внимание. По време на казармата, той прави първите си изяви на голяма сцена. Венци Мартинов признава, че се гордее с това, че е изкарал военната си служба като хуморист-имитатор в Ансамбъла на Строителни войски, защото “няма такава служба в българската армия, не е имало и надали ще има”. След това кариерата му се развива устремно и той става много канен за концерти, участия и различни събития. Голяма зрителска любов му носят перфектните имитации на Тодор Живков и богатият арсенал от вицове и хумористични истории.

Интервю на Светла Йорданова, "Труд"