Поредният рев за намаляване на ДДС-то от страна на ресторантьорския бранш звучи все по-нагло на фона на реалността, в която живеят обикновените хора.
След години на непрекъснато поскъпване, след абсурдни сметки за кафе, салата и вечеря, днес ресторантьорите отново искат държавата да ги “облекчава”. Само че въпросът вече е съвсем прост – на какво основание?
По време на ковид кризата обществото прие аргумента, че секторът има нужда от помощ. Намалено ДДС, компенсации, облекчения – всичко беше оправдано с идеята, че бизнесът трябва да оцелее. Само че ковидът свърши. Помощите останаха. А цените? Те не просто не се върнаха обратно – те излетяха в космоса.
Днес в България човек вече не може спокойно да седне на кафе без да остави сума, която допреди няколко години стигаше за обяд. Една обикновена вечеря за двама все по-често минава границата от 50-100 евро, при това без нищо особено в поръчката. А какво получава клиентът срещу тези цени? Често – намръщено обслужване, ниско качество и усещането, че персоналът гледа на клиента като на банкомат.
Най-абсурдното е друго. България не е Париж. Не е Лондон. Не е Дубай. Доходите на хората тук са несравними със западните стандарти, но цените в заведенията вече смело гонят европейските столици. Кафе на цена като на туристическа улица във Франция. Салати, които струват повече от дневния бюджет на пенсионер. Бутилка вода на цена, сякаш е внос от Марс.
И въпреки всичко това, ресторантьорският бранш продължава да говори така, сякаш е жертва. Сякаш клиентите не виждат какво се случва. А истината е, че огромна част от заведенията просто свикнаха да работят с огромни надценки и вече не искат да се разделят с тях. Намаленото ДДС никога не доведе до по-ниски цени за клиентите. Никога. Напротив – цените продължиха да растат. Тогава защо обществото трябва отново да плаща сметката?
Когато един сектор иска данъчни облекчения, трябва да даде нещо насреща – по-достъпни услуги, по-ниски цени, по-добро качество. В случая не се вижда нищо подобно. Вижда се само едно – непрекъснато искане за още и още привилегии, докато обикновеният човек брои стотинките си пред менюто.
Истината е неприятна, но очевидна – част от ресторантьорския бранш се превърна в символ на алчността след ковида. Вместо да върнат клиентите с разумни цени и добро отношение, много заведения избраха лесния път – максимално надуване на сметките и вечен плач пред държавата.
И хората вече започват да се уморяват от това. Защото няма как постоянно да обясняваш колко ти е тежко, докато продаваш кафе на цена като за летище и сервираш посредствена храна с физиономия на наказан чиновник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар