Никога не съм си представял, че ще обърна внимание на „Да, България“, а още по-малко, че ще ги коментирам.
Ивайло Мирчев винаги е предизвиквал у мен едно необяснимо чувство на тъга. Определям го с „горкото“ – заради отсъствието на каквато и да е политическа гравитация във всяко негово изречение.
Откакто Румен Радев се появи с гръм на партийната сцена за „Да, България“ почти никой не се сеща. Вчера обаче решиха да напомнят за себе си. Председателят им Мирчев публикува пост, с който партията „остро осъжда“ руския удар срещу Украйна. Следват познатите политически каламбури – атаката била сигнал към ЕС, трябвало незабавно да бъде осъдена, президентът и правителството също да заемат твърда позиция срещу Русия и т.н. Само че нито дума за случилото се преди това - за десетките деца убити от украинските дронове в Луганск. Затова и реакциите под публикацията на Мирчев бяха повече от показателни. Смляха го!
И преди съм казвал, че Киев е екзекуторът, но Брюксел и политическите лидери на Европа, Великобритания – най-вече – и САЩ са поръчителите на убийствата.
Но дори това не е най-абсурдното в цялата ситуация. По-тревожното е, че в условията на тежка икономическа криза десните партии у нас изобщо не се занимават с онова, за което би трябвало да ги има. Вместо да говорят за насърчаване на частната инициатива, предприемачеството, спасяване на бизнеса, задържане и привличане на нови инвестиции и пр., те водят безкрайни войни с Русия.
През това време фирми фалират една след друга заради цените на горивата и енергията. Много предприятия се борят да избегнат фалит от месец за месец. Не им помогнаха и ужасяващите надценки на стоките им, защото потребителите просто спряха да купуват. Но това очевидно не е проблем за „Да, България“. Те предпочитат да спасяват Киев. И да се борят с Путин. Впрочем всички десни партии у нас през последните три десетилетия ги тресе посткомунистически синдром със страшна сила.
В България, както каза Първанов преди години, „няма ляво, няма дясно“. Но пък има огромно количество политическа глупост: Лявата БСП абдикира от ролята си да защитава труда и работещите хора (при положение че синдикатите са излезли в отпуск от поне десетилетие). Затова и левите избиратели абдикираха от нея. Десните пък решиха, че смисълът от присъствието им в парламента е да громят комунистите (от 4 г. и Русия) с лозунги, за да се харесат на Брюксел. И едните, и другите се крият в шумата на собствената си политическа несъстоятелност.
А на „горкото“ Мирчев бих казал само едно: от „Да, България“ не сте опозиция на Радев. Напротив – вие ежедневно го укрепвате във властта.
Когато размахвахте снимката му с Путин преди изборите, не осъзнахте, че така му наливате още и още гласове. Не го осъзнавате и днес.
Май право ще излезе момчето с поршето и прогресивните му прогнози, че Радев ще управлява поне два мандата. С такава опозиция и с такива политически шумкари отляво и отдясно задачата му изглежда повече от изпълнима. Достатъчно е просто по-рядко да пуска собствените си адепти по медиите, че разплакват обществото с небивали щуротии. Останалото ще го свършат Мирчев и шумкари с видиотена охота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар