Амбър - героинята на прочутия едноименен роман на Катлийн Уинзор “Вечната Амбър”, е събирателен образ на жената, която е била способна да подчини както сърцето, така и нагона на “Веселия крал” на Англия - Чарлз II.
А според доста британски историци и литературни критици, американската писателка, прославила се с една, единствена книга, с която печели преди 80 години толкова много пари, че не ѝ се налага да пише друга, малко или много прототипът на Амбър е шеметната любовница на великия владетел - Барбара Вилиърс, по-известна с фамилията на първия си съпруг - Палмър.
Която почти също като героинята на Катлийн Уинзор изкарва детство в нищета, влюбва се в първия срещнат благородник-хубавеляк и изгаряна от луда страст, му се отдава. Ама той не пожелава да се ожени за нея, защото е бедна, после тя се омъжва за малко по-възрастен от нея, но състоятелен съпруг - математик и дипломат, само дето не се изявява като актриса, за да приласкае в обятията си “Веселия крал” съвсем според набъбналите негови предпочитания. Правят го след нея други две красавици, но нито една от тях не успява като Барбара да се застои покрай великия владетел цели десет години и да му роди пет деца.
И той да ги признае до едно, удостоявайки ги с благороднически титли, макар не винаги да е бил сигурен в бащинството си. А нейното влияние върху Чарлз II в течение на няколко години e толкова голямо, че я наричат “некоронованата кралица”, интересното пък е това, че докато тя е непрекъснато с английския владетел, оттатък Ламанша, във Франция, приятелят му - Луи XIV, гушка също обичана фаворитка - митичната Мадам дьо Монтеспан.
Барбара Вилиърс, по мъж Палмър, Първа херцогиня на Кливланд, графиня на Касълмейн, известна още като Лейди Касълмейн, е родена в Лондон на 27 ноември 1640 г. и е смятана от мнозина историци освен за най-известната любовница на “Веселия крал”, така също за английската куртизанка на всички времена. Съвременниците ѝ я описват като истинска знойна красавица - висока, сладострастна, с масивна кестенява коса, със скосени виолетови очи с тежки клепачи, с алабастрова кожа и чувствена, нацупена уста. Тоест девойката Барбара Вилиърс е била смятана за една от най-красивите млади жени в кралството, като благородници от всякакъв ранг се надпреварват да я прикоткат в чаршафите си, но никой не е пожелава да се ожени за нея.
Просто защото е бедна - баща ѝ Уилям Вилиърс подкрепя крал Чарлз I, бие се на негова страна в английските граждански войни, убит е едва навършил 29 години, а след като и владетелят е обезглавен от републиканците на Оливер Кромуел - семейството изпада в жестока немилост и нищета. Барбара не била навършила дори три години, когато губи татко си и въпреки че майка ѝ се омъжва повторно за чичо ѝ Чарлз Вилиърс, липсата край нея на истинската бащинска фигура ще я бележи финансово-психологически за цял живот.
Именно този проблем според хроникьорите на епохата предизвиква постоянната нужда през целия си живот тя да търси от мъжете любов, внимание и много пари. И със сигурност нейните години на формиране в бедност - няма значение фактът, че тя е все пак аристократка - вкореняват в нея нуждата, а защо не и манията, да придобива колкото се може по-голямо богатство, плюс гаранции, че децата ѝ също ще бъдат финансово осигурени. Става прословута с алчността си, тъй като тя е обладана от неутолим стремеж да има най-пищните и луксозни дрехи, най-красивите бижута, най-модерните аксесоари и най-просторните жилища - от всичко, колкото се може повече и с най-добро качество.
Естествено в никакъв случай първата любов на Барбара Вилиърс не е крал Чарлз II. Няколко години преди да го срещне, още тийнейджърка, тя се влюбва до забрава във Филип Станхоуп, граф на Честърфийлд, останал вдовец едва прехвърлил двайсетте. Въпреки че той не е особено верен на лудналото по него девойче, за съвременниците им те си подхождат физически и като характери, а връзката им е изключително страстна. Като в писмата си до избраника момето непрекъснато го уверява, че го обожава и че е готова да направи всичко за него. Нейната любов е голяма, искрена, Барбара се надява двамата да заживеят като семейство под един покрив, но забравя, че няма пари и след като ѝ се насища, граф Честърфийлд най-безцеремонно я загърбва заради далеч по-богата изгора.
Разстроена, осемнадесетгодишната Барбара се омъжва за един от многото си почитатели - почтения дребен благородник Роджър Палмър - математик и дипломат. Тя обаче бързо започва да съжалява за този брак и продължава креватната си връзка с вече женения граф Честърфийлд, а казват, че за да го накара поне малко да ревнува - хойкала и по други мъже. Както и да е, но в началото на април 1660 г. семейството Барбара и Роджър Палмър отива в намиращия се в границите на някогашна Холандия град Брюксел, за да се срещне с бъдещия крал Чарлз II. Той е все още в изгнание и Палмърови му даряват сумата от 1 000 паунда, за да подкрепят неговия план да се завърне на трона на Англия.
Това е първата среща на красавицата с бъдещия суверен, а когато на 29 май 1660 г. той влиза победоносно в Лондон, Барбара споделя с мъжа си неговия триумф, а в края на деня - само тя - и леглото му. До октомври на оная година благоволението на краля към Барбара Палмър остава дискретно, но по Коледа всички в Лондон разбират, че красивата лейди Палмър е безспорната фаворитка на Чарлз II. А девет месеца след завръщането на краля в Лондон, на 25 февруари 1661 г., тя ражда дъщеря - Ан Палмър, която владетелят легитимира тринадесет години по-късно, но на която според хроникьорите бащата е Роджър Палмър. Иначе докато е бременна с второто си дете, което със сигурност е от Чарлз II, Барбара успява да получи от любовника си корона с ирландска благородническа титла за законния ѝ съпруг и покрай него тя става графиня на Касълмейн и баронеса на Лимберик.
Малко след раждането на сина на краля, наречен Чарлз Фрицрой, Барбара и Роджър се разделят, а когато през май 1662 г. Чарлз II се жени за португалската принцеса Катерина де Бреганса, фаворитката поисква и получава правото да бъде придворна дама на кралицата. Като заради нея суверенът въвежда нова титла-длъжност в двора - “Дама на спалнята на краля” и още прясната законна съпруга въобще не се съпротивлява, тъй като изглежда била запозната още в Лисабон с хиперсексуалната активност на бъдещата си половинка.
Все пак през април 1663 г. Барбара Палмър получава като дар от краля огромен апартамент в двореца “Уайтхол”, където той започва често да ѝ гостува. Може би се е чувствал гузен пред законната си половинка да държи метреса недалеч от брачното им ложе, а и в оная първа година на брака им той със сигурност се е надявал да има законен наследник от нея, тъй като безплодието ѝ още не било доказано от докторите. А в новите си огромни покои Барбара го забавлява със своя смях, с шегите и веселия си нрав, нейната красота е в разцвета си, прославят я именити художници и даровити поети.
Но най-изненадващото според историците е това, че “тя не е вярна на краля, че кралят го знае и че позволява това да се случи”. Като по това време Барбара усърдно се гушкала със съветника на Короната - Чарлз Бъркли, но когато шпионите донасят на владетеля за връзката, той реагира великодушно: “Обичам да спя с най-харесваните жени, а как да разбера, че са харесвани, ако другите не ги желаят страстно?!”. Но като виц се разказва още един епизод от сантиментално-креватния роман на Чарлз II с Барбара Палмър - присламчването на хубавицата през 1663 г. към римокатолическа църква, след като е била порядъчна следовница на англиканската. Тогава кралят обяснява на осведомилите го за “греха” на Барбара чиновници, че се интересува от телата на дамите, но не и от душите им, а освен това Римската църква не била спечелила нищо от “верското преобръщане” на метресата, нито пък Англиканската била претърпяла някаква загуба.
Накрая обаче “Дамата на спалнята” успява да ядоса истински своя господар, когато някъде към 1670 г. той ѝ подарява разкошния, но позападнал замък “Нонсъч”, построен в ренесансов стил. Но вместо да го възстанови и да върне предишния му блясък, новоизлюпената баронеса Нонсъч го разрушава и разпродава тухла по тухла и греда по греда, за да напълни догоре трезора си. Според историците по онова време Барбара вече е едва ли не печално известна с нейната екстравагантност, която понякога тя демонстрира като наглост и арогантност - говорело се дори, че тя черпи директно злато от държавната хазна и че поддържа връзки за пари с представители на потенциално враждебни на Обединеното кралство нации като Испания и Франция. Въобще знойната красавица изглежда използва безогледно позицията си в двора единствено в своя лична полза, суверенът задоволява до едно всевъзможните ѝ искания, но това изглежда го отчуждава от нея. А твърде е вероятно след почти десетгодишно въргаляне с Барбара в чаршафите, в края на краищата “упражнението” да му е било омръзнало.
Разкарва я, тоест праща я да си живее живота в Париж и там “Дамата на спалнята на краля” съвсем му отпуска края в компанията на млади и елегантни мъже. А освен това в полезрението на владетеля вече била попаднала ненавижданата от Барбара божествена хубавица Френсис Стюарт. Тя обаче се оказва единствената взета на мушка от Чарл II красавица, която не само оставя “на сухо” неговата пословична вирилност, но и накърнява болезнено както самочувствието му на велик владетел, така и това на неустоим мъж. Великият хроникьор на “златното време” на “Веселия крал” - Самуел Пепис, пише в дневника си, че Френсис е най-голямата красавица, която някога бил виждал. Съответно около нея бъкало от ухажори, включително влиятелни в държавата мъже като Бъкингамския херцог и графа на Бристол, но красавицата не удостоява никого с повече от поглед и усмивка.
През 1664 г. тя става придворна дама, привлича вниманието на краля и той се влюбва в нея като юноша, преследва я, но не успява да я приласкае в покоите си. Ами обяснява му тя и то пред свидетели - близки придворни, че не желае да бъде любовница и че ще подари девствеността си само на бъдещия законен съпруг. Изглежда увлечението на краля е било толкова силно, че той започва сериозно да се замисля да се разведе с вече доказаната бездетница Катерина де Бриганса и да се ожени за Френсис. Така животът на кралицата се превръща в кошмар, изпада в жестоко отчаяние и започва сериозно да се замисля дали самата тя да не поиска развод, за да позволи на Чарлз II да мине под венчило с Френсис и да има наследник от нея. Но явно незнаейки за тези намерения или може би защото ги научава, а не иска да оскърби уважаващата я кралица, отказалата да бъде любовница на “Веселия крал” хубавица, се жени на бърза ръка през 1667 г. за богатия и елегантен херцог на Ричмънд. Кралицата си отдъхва, а въпреки че през 1669 г. Френсис е обезобразена от едра шарка, тя се връща в двора, може би и защото съпругът ѝ е изпратен като посланик първо в Шотландия, а след това в Дания. Според летописците кралят остава все така привързан към херцогиня Ричмънд, търси я за съвет и обича компанията ѝ, а според холандски историци вече като омъжена жена, тя преспива с него и дори му ражда дъщеря, кръстена Ребека Стюарт.
Но тези, които ще изместят от широкото сърце на Чарлз II и Барбара Палмър, и Френсис Стюарт, са няколко пищни актриси, тъй като кралят става безпардонен фен на театъра, особено след като разрешава на сцената да се изявяват не само мъже, даже в женски роли, но и даровити дами.
Но всички ще помете като фурия прелестната французойка Луиз дьо Керуей, която ражда на владетеля син и негови прапраправнучки са Лейди Даяна, Кралица Камила и бившата снаха на Елизабет II - Сара Фергюсън.
Барбара ПалмърРумен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар