Чий е Лвов?
Кратък въпрос, който разтърси полско-украинските отношения…
Преди дни група полски депутати поискаха от правителството на Туск съдействие за организиране на полско шествие в Лвов на 11 ноември (Деня на независимостта на Полша).
На пръв поглед това изглежда като обикновена инициатива, само че Лвов не е обикновен град.
За украинците той е символ на националното възраждане, културна столица и една от крепостите на украинската идентичност, но
за милиони поляци Лвов е нещо друго.
Това е град, който поколения наред е бил част от Полша, град на полски университети, църкви, паметници и семейни истории. Град, който след Втората световна война остана от другата страна на новите граници.
И когато някой поиска полско шествие в Лвов на националния празник на Полша - това вече се превръща в политически сигнал.
А и моментът съвсем не е случаен.
През последните години Варшава беше сред най-верните съюзници на Киев. Полша отвори границите си за милиони украински бежанци, изпрати оръжие, подкрепи Украйна за членство в ЕС и НАТО и както знаем всички понесе сериозни икономически разходи.
Но призракът на историята така и не изчезна.
Напротив…
Темата за Волинските кланета, извършени през Втората световна война от формирования на ОУН и УПА срещу полското население, постепенно се върнаха в центъра на полския обществен дебат и все повече и повече политици във Варшава настояват за признание, разследвания и ексхумации.
От украинска страна обаче много от фигурите на този период се разглеждат като символи на борбата за независимост.
И така старата история започна отново да определя днешната полска политика. А когато депутати говорят за шествие в Лвов, те всъщност намекват за нещо много по-голямо от един празник.
Те вече говорят за памет, за граници и идентичност.
И ако днес никой сериозен политик във Варшава не поставя под съмнение международно признатите граници на Украйна, това не означава, че историческите претенции, спомените и емоциите са изчезнали.
И защо темата за Лвов отново излиза на преден план точно сега.
Защото когато една държава започне да говори все по-често за миналото, обикновено това означава, че нещо в настоящето вече се променя, “набъбва” и иска да “излезе на повърхността”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар