Държавата е споделен дом, история и дълг към онези, които са я съградили

Противник съм на токсичния неолиберализъм, който цели тихото и постепенно разглобяване на държавата отвътре, чрез приватизация на обществения интерес и абдикация от грижата за човека 

 

Когато държавата ви каже, че няма пари за болница в Северозапада, защото „не е рентабилна“, това е неолиберализъм. 

Когато ви обясняват, че пазарът сам ще регулира цената на хляба и млякото, докато картелите ви дерат кожите пред щанда, това е неолиберализъм. 

Когато ви кажат, че майчинството, раждането и семейството са просто „изгубено икономическо време“ и пропуснати ползи за фирмата, а човекът струва точно толкова, колкото изработва от 9 до 5, това е неолиберализъм. 

Това е доктрина за чиновници без сърца, които вярват, че всичко на този свят има цена, но нищо няма стойност.  

Моето участие в ИК на Илияна Йотова, няма нищо общо с политиката. Там съм изцяло по идеологически причини. Защото още преди месеци знаех, че на балотаж ще има неолиберал. Колкото и да не искате да го повярвате, все още има и такива хора, които мотивират своите решения от идеология, а не от пари. Приех това като лична кауза.  

Противник съм на токсичния неолиберализъм, който цели тихото и постепенно разглобяване на българската държава отвътре, чрез приватизация на обществения интерес и абдикация от грижата за човека. Защото онези, които отричат ролята на държавата като регулатор на социалните дисбаланси, пораждани от пазара, се стремят към високите постове не за да съграждат, а за да рушат отвътре, като тумор, който изяжда живата тъкан на обществото. 

Държавата е споделен дом, история и дълг към онези, които са я съградили, и онези, които тепърва ще растат в нея!

Любослав Костов