Приватизацията – философският камък на всеобщото щастие

Много се забавлявам тези дни с либералстващите анализатори от NGO-сектора. Те активно обикалят телевизионните студиа и с патоса на врачки, общуващи през няколко минути с отвъдното, вещаят края на Гърция, края на Европа и изобщо края на цивилизацията.

И с какво оправдават NGO-активистите апокалиптичните си видения? - с това, че в Гърция вече управлява СИРИЗА.

По принцип отгледаните с американски и брюкселски субсидии български либерали се хвърлят на амбразурата всеки път, щом някъде на хоризонта се появи и най-малък намек за политика, която влиза в разрез с Вашингтонския консенсус. Този път обаче направо надминаха себе си с мрачните пророкувания за бъдещето на човечеството.

Всъщност ако СИРИЗА изпълни дори една малка част от предизборните си обещания, не само българските, но и всички останали крепители на крайно несправедливото статукво ще имат основание за големи притеснения.

Новото гръцко правителство вече обяви, че спира приватизацията на пристанището в Пирея, очаква се това да се случи и с пристанището в Солун. Беше замразена и приватизацията на най-голямата енергийна компания в страната.

Всичко това няма как да не вбеси пазарните фундаменталисти по света, които вече няколко десетилетия повтарят, че философският камък на всеобщото щастие се нарича тотална приватизация. 

И те са прави, що се отнася до 1% от хората по света, които забогатяха неимоверно благодарение тъкмо на този философски камък.

Петър Волгин, „Деконструкция”, БНР