За първи път умишлено не гласувах

Вече мисля, че на 70-80 години, колкото продължава едно поколение, трябва да има едно разчистване! А то винаги идва - война, следва народен съд и държавата мирне за едно поколение! 

 

За първи път умишлено не гласувах. Защото всеки път, когато гласувах, ми се отнемаше нещо. 

Когато гласувах за първи път, не че имаше избор, бях в болница. Пуснаха ме да отида да гласувам. Върнах се следобед в болницата с още по-големи бъбречни болки заради студа. 

Следващото ми гласуване доведе демокрацията. Затвориха завода, в който работих спокойно, вземах нормална заплата и взех майчинствата. Бил нерентабилен! Единствения завод с това производство на балканския полуостров се оказа нерентабилен. 

При следващото гласуване се оказах на трудовата борса и работех без осигуровки, защото тези, които помогнах да бъдат избрани решиха, че някаква дребна сума на ден ми стига да издържам две деца ученици, от което едно с диабет. 

Поредното гласуване ме завари в нон стоп на минимална заплата, поне имах осигуровки. 

После дойдоха ред други избори, които ми показаха, че един новобогаташ, никога не работил нормална работа, може да се изтъпани пред мен, за да ми обяснява как живеят бедните  и защо са бедни. 

Гласувах и получих високото звание работещ беден, проверявах си здравните осигуровки, които съм длъжна да внасям и някак си се оказа, че те не ми носят никакви права. 

После пак гласувах, за да се окажа работеща на две места по 12 часа, за да живея. Пак гласувах, за да ми кажат, че не могат да вдигнат минималната заплата, за да не нарушавам правата на работодателите, вземащи хиляди. 

Оказа се, че криминални престъпници са по- важни от мен, криминални мигранти от цял свят са добре дошли да живеят и не трепят за моя сметка. Същите решиха кой ми е враг, кой приятел, че могат да вземат нашите пари на бедните, за да дават на богатите дезертьори, които ми били приятели. 

Приеха ме в клуба на богатите. Там се оказа, че освен държава, която трябва да издържам с оръжие, трябва да издържам и паразитите от ЕС. 

Сега като видях как чисти отрепки, докато си пият уискито и замезват с хайвер, се надяват след 12 часа на работа и два часа пътуване в двете посоки, да отида да гласувам, за да ми отиде решението при някой, когото не мога да гледам. 

Плашат с война, плашат с Русия! Ами като е война, да бъде! Тези, дето пият уиски и ядат хайвер опоскаха дотам държавата, та който и да ни нападне, ще ни приключи за десет минути. Вече мисля, че на 70-80 години, колкото продължава едно поколение, трябва да има едно разчистване! А то винаги идва - война, следва народен съд и държавата мирне за едно поколение!

Вероника Манолева