Зима

Зима
Пролет

7 януари 2015 г.

Развалената човешка стока я връщат в България

Размерът в случая няма значение – дали ще ни върнат 7000 или 70 (псевдо) бежанци.

Дори само един да получим със скритото (псевдо) либерално послание, че пратката съдържа развалена човешка стока -
той ще е напълно достатъчен най-накрая да схванем, че в тази криза няма единен европейски стандарт.

Няма общи правила, а всяка страна сама си ги пише, сама си определя квоти, някои дори си правят кастинги за бежанци – да бъдат християни, да имат образование, да стават за някаква работа, зъбите им да са здрави, личната им хигиена да е приемлива.

Вече дори не е глупост, а е отвъд нея да търсим правни и каквито и да е извинения, че ръцете ни са вързани и не ни остава друго, освен да наблюдаваме как ни залива вълната. Но ако държим на добрия идиотски имидж и би ни липсвало третирането като последните оцелели глупаци на континента – да продължаваме тогава да носим от девет кладенеца вода само и само да не пращаме армия на едната ни граница. Докато на друга граница чакаме да си получим обратно хората, преминали първо именно границата, на която не пращаме армия. И за които хора няма място дори в либерална Европа, вярваща иначе в какви ли не интеграционни чудеса.

Тя продължава да се кълне, че не е загубила вярата си, но не я слушайте какви ги разправя, а вижте какви ги връща – връща ни бежанци, както се връща взета на консигнация стока с изтекъл срок на годност. Какво да правим ние с тази стока, след като нито сме я произвеждали, нито сме я поръчвали – за начало би било най-полезно да прогледнем.

Досега заради бежанците загубихме пари и се скарахме помежду си – българите, които предпочитат да живеят с други българи, бяха усърдно заклеймявани като ксенофоби, срамувахме се от тях, ако можехме, щяхме да ги изгоним от България и да ги заменим с бягащи от войната пакистанци, макар и в Пакистан да няма война.

Увеличихме престъпността в страната, защото пратихме полицаи да охраняват границата и защото сме царе на философската мисъл, когато трябва да се обясни защо една работа не може да стане – например защо армията не може да върши тази работа. Дадохме убежище на какви ли не култури, без дори да изчислим риска дали в бъдеще на самите нас няма да ни трябва убежище. Приемахме буквално който дойде, без да определяме квоти, а още по-малко пък да ги преизчисляваме на база на населението. Защото не е едно и също 10 000 бежанци да отидат в държава със 7 или със 70 милиона население.

В замяна на всичко това трябваше да получим поне една-две добри думи. И когато се отвори приказка за българи, да се чува – тия типове излязоха свестни, прибраха и настаниха маса народ, въпреки че самите те трудно свързват двата края. Вместо това обаче получихме не кофи, а цистерни с лайна. Получихме критики за лошо посрещане, порицания за лошо настаняване, сега очакваме и рекламациите за лошо изпращане на бежанци по белия европейски свят.

Професионалните боклуци стигнаха дотам да наричат човешко право нелегалното преминаване на държавна граница. На целия този мазохизъм и самоунижение дори изтърпяхме ненормалното нахалство на подслонените от нас – България била лайняно място, от което нямали търпение да се разкарат и за което не биха тръгнали, ако знаеха какво ги чака. Ами, връщайте се, пичове, ние толкова можем и ако не ви е достатъчно, заобикаляйте ни - и без това никой не ви е канил.

И без това войната, която ви произведе – за нея ние нямаме грам принос, нито грам интерес. Ако имахме грам смелост, щяхме да попитаме „КОЙ забърка кашата”, но този въпрос беше изроден в „КОЙто има нещо против бежанците, значи е ксенофоб”. Не е политкоректно да се пита и да се задават логични въпроси за първоизточника на проблема. Иначе КОЙ ще спре финансирането на армията за освобождение от ксенофобията и българите ще си останат роби на тесногръдието. За предпочитане е да останат роби на комплексите си, че не са достатъчно европейци – така съвсем лесно ще приемат всичко, нарочено за европейска работа, въпреки че самите европейци се гнусят от нея и гледат да я разкарат по-бързо от главата си.

Ако си позволим интелектуалния лукс да мислим със собствените си глави и извън мулти-култи клишетата, има опасност да разтълкуваме връщането на бежанците като тайно признание за голямата либерална грешка на Европа. Която вече е прекалено късно да бъде поправена, вече могат единствено да се ограничават щетите, като се отсява стоката.

Както и да се разсъждава със задна дата – ако имаше начин да бъде върнато времето, пак ли емигрантските неща щяха да стоят толкова либерално. Съвсем ли нищо нямаше да бъде променено или моментът за големите промени е безвъзвратно отлетял – да ви слушаме ли какво пропагандирате, или да гледаме какви ни ги връщате.

С тази грешка, както и със сирийската каша, ние нямаме нищо общо и действително ще бъдем най-кръглите глупаци на континента, ако платим каквато и да е цена за тях.

Калин Руменов, в. "Новинар"

Няма коментари:

Публикуване на коментар