Отиде си Желю Желев

Първият демократично избран президент на България си отиде на 79 години

Почина първият демократично избран президент на България Желю Желев, съобщава "Фокус“, позовавайки се на близки до семейството.

Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1958 г. Работил е активно в Комсомола, а след това е бил и член на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г.

От 1961 до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на СУ. В дисертацията си атакува устоите на марксическата философия и остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977 - 1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но преведена на 10 езика. През 1988 г. създава Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, който заедно с други подобни организации ускорява свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. До тази дата Желю Желев е един от най-известните и изявени дисиденти в България и е бил обект на преследвания. 

През декември 1989 г. Желев е вече председател на новосъздадения Съюз на демократичните сили и като такъв влиза като депутат в 7-то Велико народно събрание /ВНС/. Председателства делегацията на СДС на Кръглата маса. На 1 август 1990 г. е избран за председател-президент на Република България от ВНС.
 
През януари 1992 г. Желю Желев става и първият президент на България, избран демократично и след свободни избори. С дейността си като държавен глава Желев има безспорни заслуги за раздялата с тоталитаризма и налагането на демокрацията и пазарната икономика. Желев успя да запази гражданския мир в страната в изключително трудни и опасни условия. От лятото на 1992 г. разногласията му със създадената от него политическа сила и издигнала го за президент - СДС - се увеличават и задълбочават. В резултат на това през есента на 1996 г. Желю Желев губи предварителните избори за президент сред демократическите сили в страната. 

На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива. Той е индивидуален член на Либералния интернационал. През март 1998 г. Желю Желев обяви предстоящото създаване на нова Общност от либерални партии, в която следва да участвуват ДПС на Ахмед Доган, партия "Нов избор", Либерална алтернатива и Свободната радикал-либерална партия. На учредителната конференция на Либерално-демократичния съюз на 10 юни 1998 г. е избран за почетен председател на съюза.
 
Ръководи Балканския политически клуб, в който членуват държавници от балканските страни. През 2004 година е преизбран за Президент на Балканския политически клуб. Ползва руски и френски.

Автор е на книгите: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция” (1976 г.), “Модалните категории” (1978 г.), “Физическата култура и спорта в урбанизираното общество” (1979 г.), “Фашизмът” (1982 г. и 1990 г.), “Човекът и неговите личности” (1991г.), “Релационна теория за личността” (1993 г.), “Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта” (1995 г.), “Реалното физическо пространство” (1996 г.), “Новата висша политика на България и НАТО” (1995 г.), “Обръщения на Президента към народа и Парламента” (1996 г.), “В голямата политика” (1998 г.), “Политически речи 1962-2002 г.” (2003 г.).

Д-р Желю Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992 г); Университета в гр.Мейн - САЩ (1993 г.); Университета в Тел Авив (1993 г.); Университета Хатидже в Анкара (1994 г.); Университета в Сеул (1995 г.); Университада Модерна в Лисабон (1995 г.), Американския университет в България (1996 г.) Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002 г.); Югозападния университет “Неофит Рилски” (2004 г.).

Той е носител на наградата “Катерина Медичи”, присъдена му от Международната Академия “Медичи” (1991 г.); на международната награда с медал “За заслуги към Европа” (1993 г.) и на наградата “Преход”, разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана (1996 г.).