Зима

Зима
Пролет

25 януари 2015 г.

Футболните орхидеи

Собствениците угаждат на скандални играчи, защото имат нужда от верни помощници в задкулисните схеми

„Футболистите са като орхидеи – скъпо цвете, за което трябва много да се грижиш, да му угаждаш, но и да го оставиш свободно, защото ако стоиш постоянно надвесен над него, то ще загине” – това в прав текст ми разясни преди време собственикът на един от най-големите български футболни клубове.

Според него всеки президент, който не гледа играчите си като орхидеи, тоест не ги глези и не ги оставя свободни да правят каквото си поискат, няма да види нищо добро от тях – те ще го предадат, като играят симулативно, когато не трябва, както и сериозно, когато пак не трябва. Гледайки резултатите на въпросния отбор по време на въпросния собственик от този период, съм склонен да му повярвам в частта за предателството.

„Ако тези ти правят номера – намираш си други играчи, които да спазват дисциплината” – показвам му верния път аз. „Няма откъде да взема такива, които да спазват дисциплината, а не ми се и губи време да ги търся – тези може и да пият много, но като им платя, все пак играят и скоро ще продадем двама-трима за добри пари” – разкри ми той схемата, която аз отказвах да приема.

Може би петилетка мина от този разговор, а през цялото това време българският футбол не спираше да ми дава доказателства с примери за своеволия на играчи, които след това се разминават без последствия.

Едни катастрофираха пияни, други правеха сметки от хвърлени салфетки в нощни клубове, далеч надминаващи онази станала популярна в социалните мрежи след студентския празник, трети се жалваха пред медиите, че им бавят последната 30-хилядна заплата и нямало как с другите 10 по 30 хиляди от началото на годината да си платят сметката за ток и телефон. Същите тези играчи или за дълго се задържаха в клубовете си, или след като напуснеха, бързо си намираха други отбори в България.

Какво излиза? Собствениците явно не се трогват от нарушаването на дисциплината, от конфликтите с треньори, от медийната самоинициатива на някои играчи.
И тази зима не мина без разсърдени играчи, които не се посвениха да поговорят срещу бившите си отбори, президенти, треньори. Бъдете сигурни, същите тези мрънкачи и скандалджии ще са най-апетитните хапки на вътрешния трансферен пазар.

Карачанаков е емблематичен пример за провал, който може да ти донесе предоверяването на мениджъра, пък бил той и Лъчезар Танев. Младият играч напусна ЦСКА с формалното право за две забавени заплати, но побърза да разкрие пред медиите, че причината е друга. Треньорът, естествено. Карачанаков се трудил много, давал всичко от себе си, но Стойчо Младенов не му давал шанс.

Кратка статистическа справка показва, че Карачанаков е един от играчите, записали най-много участия и минути на терена през изминалия полусезон – като титуляр или резерва. В някои от тези мачове той имаше основен принос за победите, в други беше разочарование. Но накрая изплю камъчето: „Последните два мача имаше мениджъри, които ме наблюдават. Мениджърът ми беше говорил да ме пуснат да вляза, да покажа каквото мога и да ме изкарат в чужбина”. Колко безочлив трябва да си, за да разкажеш тази история пред всички и да я посочиш като мотив за напускането си?

Карачанаков обвинява Стойчо Младенов, че не слуша мениджърите на играчите си, а сам решава кой да играе в ЦСКА? Да, резултатът от тези действия на Младенов са направо скандални – отборът му, който преди година и половина не съществуваше, а преди 6 месеца се тресеше от скандали и проблеми и беше пред разпад, в момента е водач в класирането пред еврохитa „Лудогорец”. И още по-скандално е, че това е станало дори без твърдото титулярно място на Карачанаков. Направо да не повярва човек!

Пламен Крумов и Антон Огнянов дълго време изнервяха положението в „Левски”, като отказваха да разтрогнат договорите си. Формално, разбира се, те бяха в правото си – имат договори, имат да получават заплати, които клубът не може да им погаси. Стигна се дотам Гонзо да изригне: „Трябва да имаш достойнство и да си тръгнеш, когато не си желан”.

И все пак малка чест им прави на двамата, че само тихомълком изнудваха клуба, а не се нахвърлиха директно срещу него, както направи македонският вратар Наумовски. „Не получих шанс. Постоянно критикуваха другите вратари, а така и не ме пускаха. За 6 месеца взех една заплата. Плащах от джоба си за квартири и други неща, които „Левски трябваше да покрива”. Такъв клуб няма и в Африка!”, категоричен бе Наумовски, който излезе на „сините” доста скъпо – по около 10 хиляди евро за четирите си мача.

Зимната вратарска неблагодарност продължи с изцепка на Райс М'Боли, който си припомнил, че бил продаден от „Славия” на „Криля Советов” насила. Венцеслав Стефанов само това и чакаше, за да се появи в медиите с нова порция хумор и забава. „Ако не ме лъже паметта, когато подписахме договора му с руснаците за 50 000 долара месечна заплата, той ме прегръщаше, целуваше и наричаше „татко”.

Преди да дойде в „Славия”, Райс играеше в трета дивизия на Гърция за жълти стотинки. За по 1,40 на месец! Ще му припомня и как доведохме представители на алжирското посолство, за да му връчат паспорта в съблекалнята на "Славия", за да може да играе в националния им отбор. Така стигна и до участие на две световни първенства. Ако не беше „Славия” и България, мосю М'Боли сигурно щеше да е портиер някъде в Марсилия. Когато споменава името на клуба ни, трябва да го прави с поклон ниско до земята”, категорично защити честта на отбора си Стефанов.

Само че и от неговия разказ става ясно как е тичал да угажда на никому неизвестния дотогава вратар. Защото футболистите са стока и хора като Венци Стефанов най-добре знаят това. Повечето собственици на български отбори позволяват всичко на играчите си, глезят ги повече от нормалното, защото очакват от тях лесна и бърза печалба от трансфер в някой втородивизионен отбор в Турция, Русия или Гърция.

Затова са склонни да привличат и търпят дори доказано скандални играчи. Повечето собственици на български отбори не държат на дисциплината, защото бюджетът не се гарантира от приходи от печеливша и атрактивна игра на терена. Повечето собственици на български отбори предпочитат да имат не дисциплинирани и отдадени на футбола играчи, а довереници, които да изпълняват поръчките им за черно тото. Затова и футболът ни е пълен не с добри играчи и достойно съперничество на терена, а с футболисти орхидеи, мошеничество и незначителни, но шумни скандали.



Стоян Генов, "Новинар"

Няма коментари:

Публикуване на коментар