Лъвът събрал горското царство, оправил достолепно една лимба на гривата, огледал множеството и гръмогласно обявил: „Нека красивите животни да застанат от лявата ми страна, а умните - от дясната". Всички твари изпълнили царската заповед, само жабата останала по средата: „Аз какво да правя сега, да се разчекна ли?", чудела се баба Кекерица.
В една друга, недалечна горичка, шармантната бивша секретарка Евгения Банева се разсърди люто на авторски коментар в нашия вестник от навечерието на евроизборите „Боже, и мутресите се запътиха към Брюксел" и заведе дело срещу авторката му.
Според „Ша" номер едно на републиката, тъй като смуглата дама е известна като милионер-ша, бизнесмен-ша, олигар-ша и се полюшва в публичното пространство преди всичко като придатък към съпруга си, в материала са „разгласени позорни обстоятелства" за нея. А именно, че е известна с „парвенюшкия си начин на живот" и че „разбира повече от новата колекция на „Шанел", отколкото от усвояване на еврофондове".
О, г-жо Банева, извинявайте, ама... просто не знаехме, че е тайна.
Хубаво е Евгения да се замисли за посестримата си - жабата, и да внимава да не се разчекне. Никой никога не е изказал съмнение в екзотичната й, дори средиземноморска, макар и леко повяхваща красота. Нима някой си е позволил да оспори, че хваща окото и на естета, и на дюлгерина, настанила се в ефектно жълто костюмче сред кожения салон на поръчковия си „Майбах"?
Не е ли г-жа Банева една модерна Пепеляшка, когато танцува сватбения си танц под дрезгавия глас на Джо Кокър, лека му пръст, когото сама си е поръчала, нежно прегърнала през кръста брадатия си свиленградски принц, когото успя да разведе, лека й пръст и на бившата му съпруга?
Кесаревото - кесарю, Баневото - Баневу. Сърдите се за глупости, скъпа Евгения. Не искайте да бъдете онова, което не сте. Пийнете едно синьо „Джони" и изкарайте гнева в позлатената си тоалетна чиния. Вие сте красива и богата. Не ви е нужно да сте и евроексперт. Поне постигнахте рекорд - най-малко хора гласуваха за вас на евроизборите. Дори работниците ви, които зависят от сутрешното ви настроение и как ви е застанала прическата, не ви пратиха в Брюксел.
Толкова ви харесват, че не щат да ви пуснат. И какво й е обидното на думата „мутреса", при това в лично мнение на журналист, който не се храни със сребърните ви прибори, докато подготвяте заедно поредната пиар публикация за възхода на фамилията Баневи под вашето вещо ръководство? Та това си е комплимент, мечта на повечето секретарки със силно изявени орални умения в републиката.
Жан-Пол Сартр беше мисловен титан, но и грозно джудже. Фьодор Достоевски беше талантлив като ангел, но и развратен сифилистик. И бяха в мир с това и не се опитваха да съдят никого. Защото дори гениите внимават да не се разчекнат. Какво остава за една провинциална „ша"? А иначе да знаете - не ни е страх от вас. И сме сигурни, че ще спечелим делото. Приготвили сме изненади...
* За разлика от предния коментар, който беше авторски, този е колективен. Цялата редакция смята, че сте мутреса, включително и призовкарите, които много се смяха, като донесоха тъжбата ви. Тъжна работа.
в. "Всеки ден"
Няма коментари:
Публикуване на коментар