Доведените мулти-култи деца на Европа да направят толкова голяма беля и да дадат толкова добър Casus belli (повод за война), а от това да произтече единствено мащабен гей парад, маскиран като Марш на солидарността.
Това си е като сбъднат кошмар за най-Лошите на континента Толерастия, които ще си останат такива, колкото и да гърми и трещи наоколо. Те сънуват подрънкване на оръжие, но се будят от милионното дрънкане на скопения лозунг „Заедно срещу омразата”. Сякаш толерастията е обрала хуманитарните запаси на световната гей пропаганда и е чакала подходящия момент да пласира стоката на белия пазар. А заедно с нея да пробута и страха от ренесанс на ислямофобията.
Дори след такъв момент толерастията продължава да е модерно сляпа за християнофобията. Тя дори няма да посмее да използва подобен термин, колкото белѝ и belli да направят доведените деца. И колкото тези белѝ да нямат нищо общо с детската невинност. Оставете ги, децата не са лоши, те са просто деца. Лоши са възрастните националисти, които постоянно правят забележки на децата как да се държат пред чужди хора, когато са на гости. И ги плашат с изгонване от къщи, ако не влязат в правия път.
Толерастията продължава да не позволява обратното извоюване на правото, което Европа сама си е отнела. Правото да се съмнява, че всичките й доведени деца ще станат европейски хора, че нещата ще минат гладко и всички ще живеят в мир и любов. Заедно ще се подиграват на Пророка, заедно ще осмиват мършавия Исус, но никога няма да употребят даже безобидна ирония към секса, при който чифт яйца срещат друг чифт, а наоколо няма кьорава яйцеклетка.
Боговете подлежат на осмиване, но не и божиите твари, особено ако принадлежат към каквото и да е малцинство – така толерастията разбира свободата, така я пропагандира, така я цензурира. Затова и на всяко съмнение тя лепи етикет за фобия. Дори и днес продължава да прави същото, а точно днес като че ли изглежда да сме си заслужили мизерното право на съмнение в интеграцията и светлите европейски бъднини.
Дори и днес тя продължава да настоява, че единствено любовта ще спаси света. Което може и така да се случи, но специално за Европа не бих се обзаложил. Въображението ми не стига дотам да си представя човек, решил да реже глави, как гледа в тайната си пещера гей марша на солидарността и мирогледът му се преобръща.
Решава да изостави касаплъка и да се посвети на земеделие, а Аллах и онези прословути девици на небето могат да почакат за неопределено време. Съмнявам се, изключително много се съмнявам, ако, разбира се, това не е прекалено фобско. Съмнявам се също, че се възлагат прекалено големи надежди на любовта като толерастка самоцел. Съмнявам се, че сме загазили ужасно пред подиграните богове, защото изчезването на рационалния разсъдък, неспособен да направи разлика между фобия и самозащита – на какво друго прилича, ако не на божие наказание от най-страшните.
Дайте на биологичните си деца добро либерално възпитание и космополитни възгледи, обучете ги как да приготвят домашно суши, заключете ги в стаята им за два часа с PlayStation и огнестрелен джойстик и обявете военната им подготовка за успешно приключена. Какво от това, че по същото време доведените ви деца се обучават да приготвят бомби и получават истински автомати за рождените си дни – нали в крайна сметка любовта ще победи от само себе си, а омразата ще получи каквото там си заслужава.
А ако случайно, но наистина много случайно, нещо се обърка – на бой ще пратим старците. Онези, които някога са държали истинско оръжие и никога не са държали в ръка трансджендър пишка. Които дори не са съвсем наясно що за животно е трансджендърът, но знаят, че е свещено животно и не трябва да се ебават с него, защото това да не ти е като да се ебаваш с боговете. Това не е никак „Шарли”, а си е изостанала работа, чак средновековно изостанала.
Тези дни може и да е модерно да си „Шарли”, но след още някой друг ден модата ще свърши и пак ще трябва да бъдем някакви, все някак ще трябва пак да се идентифицираме. А какво меню предлага толерастията – да бъдем още по-възбудени любовници на етническата и религиозната толерантност. Които трябва да внимават само да не си лепнат ислямофобия и да не произнесат на глас страха си „християнофобия”. Потърпете още, засега не е гърмяло и трещяло достатъчно, за да си заслужим правото на съмнение.
Калин Руменов, в. "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар