каза народният представител от ПГ „БСП лява България" Стефан Данаилов по време на откриването на изложба по повод 100 годишния юбилей на българското кино в Народното събрание.
„Заслужени са и наградите, които българските филми получават на престижни големи фестивали в Европа и света. Най-голямата награда за българските филмови дейци е голямото признание на ЮНЕСКО, която титулува българската столица София „творчески град на киното", допълни той.
Творците са в дълг към кинопроизводството и киноразпространението в страната, посочи Данаилов: „Цифрите на този дълг са шокиращи. Докато през `80-те години на XX век кината у нас са над 3 хиляди, днес те са по-малко от 40, и то събрани в моловете само в десет областни града. До 1999 г. България произвеждаше до 32 пълнометражни български филми годишно, а днес успяваме да завършим до шест-осем филма годишно".
Той припомни, че според „История на световното кино" на големия френски кинокритик Жорж Садул почти до края на `90-те години на ХХ век България е сред страните с най-развита киномрежа и най-голям брой кинозрители в Европа.
"Само две години след първата прожекция от братята Люмиер в сутерена на парижкото „Гранд кафе", в бирарията на Марин Чолаков в Русе, на 27.02.1897 г. се е състояла шестата в света прожекция на чудото, наречено кино. Показаните ленти - „Посрещането на влака", „Излизането на работниците от фабриките" и „Полетият поливач" впечатлили българите толкова много, че само 18 години след този ден, те произвеждат първия български филм „Българан е галант", представен в столичния „Модерен кинотеатър" на булевард „Мария Луиза" от своя създател - новатора-актьор и режисьор Васил Гендов, заслужено наричан „бащата на българското кино". С цената на много усилия и лични жертви този творец-мечтател създава поредица от 11 игрални филми, както и първия говорящ филм - „Бунтът на робите" за Васил Левски" припомни председателят на Инициативния комитет за честването на 100-годишнината на българското кино.
ИА КРООС
Няма коментари:
Публикуване на коментар