Зима

Зима

12 февруари 2015 г.

Хрантутниците остават, марш в Русия за останалите

Преди година армията от хрантутници мастурбираше на кадрите от Майдана, както в моята рота го правеха на великата вестникарска поредица „Войнишко око”.

В моята рота мечтаеха за голата жена от последната страница на „Българска армия”– само да ни падне, а хрантутниците мечтаеха за голата демокрация пред последната ограда на Русия – такава народна революция ни трябва и на нас, България плаче за своя Майдан, на нашите януковци трябва да им се даде хубавичко да разберат.

За възможните последствия от площадното Демокраси тогава не се мислеше, а на всичкото отгоре те дори и днес не се признават. Днес вече никой не иска да си спомня какво обективно спечелиха и загубиха украинците за една година и това е чудесно, особено ако пропагандирате светът да загърми и затрещи здравата. Особено ако смятате да посрещате и храните чужда, но съюзническа армия. И особено ако сте си продали задника, въобразявайки си, че в цената му влизат и националните дълготрайни активи.

Хрантутниците точно това са си въобразили, иначе не биха придавали чак такава важност и безапелационност на собствената си проституция – ние сме в НАТО и ЕС, а на когото не му харесва, да стяга куфарите и да заминава в Русия. Хрантутниците остават да командват парада, а останалите ще си налягат парцалите или марш оттук. Още веднъж трябва да се повтори, за да бъде разбрано – хрантутниците имат право да се разпореждат с територия и население само защото са хрантутници.

Хрантутниците не могат да разберат защо продължаваме да говорим за НАТО и ЕС като за Тях, а не като за Нас. Както не могат да разберат слепотата, невиждаща Путин като невиждан досега злодей, а Русия като вечен агресор. Те я наричат рубладжийство и това обяснение им е напълно достатъчно, защото е напълно в духа на проституцията – евроатлантическото грантаджийство какъв друг антипод да има освен рубладжийството. Не може да съществува мнение, което не е платено - те наистина го вярват, защото така работят.

Те наистина вярват, че България е останала без национални цели, след като е влязла в НАТО и ЕС, защото други цели за хрантутниците не могат да съществуват. И в същото време се чудят защо ги наричаме Тях, а не Нас. А можеше да ги приемаме, ако не като Нас, то поне като ПолуНас. Достатъчно беше само в подходящия момент да бъде питан народът и той щеше да влезе с двата крака в двата съюза. И може би днес щеше да има много по-малко съмнения къде всъщност е попаднал. Но е прекалено наивно да се смята, че за толкова важни неща може да бъде питан народът дори когато отговорът му изглежда сигурен.

Прекалено наивно е да се връщаме година назад и да разсъждаваме за Майдана – ако народът на Украйна имаше възможност да избере мирно и рационално своята геополитическа ориентация, дали днес нямаше да бъдат излишни всичките титанични усилия за мир. Думата референдум обаче беше автоцензурирана, а след Крим се превърна направо в мръсна псувня по адрес на чистата и свята площадна демокрация.

Сега всеки, който отказва да пази златните ябълки на тази демокрация, е дезертьор и не трябва да имаме никакви сантименти към него, дори да е етнически българин. На етническите българи с украински паспорти мястото им е на фронта, а не на опашката за българско гражданство. Това ви го казват хрантутниците и е добре да не бъде забравяно, тъй като те напълно се самозабравиха.

Те наистина са си повярвали, че са на страната на идеологическото безсмъртие, защото преди това са повярвали в безсмъртието на световния лидер, с чиито пари преспиват. Те наистина не допускат, че един ден парите могат да свършат, а с тях да приключат щастливите и безгрижни курвенски дни. И тогава същото население, което е трябвало да приема НАТО и ЕС като неподлежаща на съмнение истина за Холокоста, като нищо може да го избие на реваншизъм.

В самозабравянето си хрантутниците забравиха с какво население имат работа. Те вече няма и откъде да си го припомнят, защото пренаписаха историята, а от новия й вариант не могат да научат нищо опасно за собствените си задници. Това е население, което за век и нещо е виждало какво ли не – и вековната Османска империя да се разпада, и непобедимият Хитлер да яде пердах, и Империята на злото да рухва.

Да е живо и здраво, колко му е да види още един грандиозен провал. Ще преживее и него, но дали хрантутниците ще могат да го преживеят. Разбира се, те ще се опитат да направят пак това, което правят най-добре – да проституират против държавата. Те просто така работят, но не е сигурно какви леки момичета и момчета ще харесват новите клиенти. Нищо лично, просто такива са правилата на поствоенния бизнес, такива са историческите традиции на проституцията.



Калин Руменов, "Новинар"

Няма коментари:

Публикуване на коментар