Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка.
Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него - от утре, започва Великият пост.
На Сирни Заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви".
Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при т.нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.
Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" /слама от царевица/ и "черешовина" /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.
Вечерта на Сирната Неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.
Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка.
Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица
след Месни Заговезни, а след него - от утре, започва Великият пост.
На Сирни Заговезни - преди началото на Великия пост, православните
християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. На
трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница,
питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на
човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости
съгрешенията ви".
Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около
себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или
неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости
на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за
вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички -
духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават
всичко сторено с дума, дело или мисъл.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се
събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с
млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари,
деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат:
"Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е
задължителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при т.нар. хамкане. След
вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на
червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се
стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане".
Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по
агънцата.
Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични
огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се
използва "мамуляк" /слама от царевица/ и "черешовина" /кори от черешово
дърво/. Огънят се прескача от всички.
Вечерта на Сирната Неделя мъжете оповестяват заговяването за
Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и
кукерските игри.
Прочети още на:
http://www.dnes.bg/obshtestvo/2015/02/22/na-sirni-zagovezni-se-iska-proshka.255307
Няма коментари:
Публикуване на коментар