Ако руската агресия е невъзможна за сдържане, ако опасността Русия да заграби чужди територии е действителна и ако ние пеем добре в престараващия се хор на нелепите евроатлантически пацифисти – би трябвало от нас да се очаква нещо повече от ритмично отваряне на устата. Например нещо като това, което вършат в момента литовците. Те толкова сериозно са взели руската заплаха, че ще връщат задължителната казарма.
Тяхна си работа, но тази работа излъчва логика – след като основателно или въображаемо приемаш, че предстоят военни дни, стягаш войската. И за известно време забраняваш гей парадите, за да ограничиш отпадащите на донаборна комисия.
Само допреди няколко месеца местните идеи за връщане на казармата минаваха за непростимо интелектуално невежество, хранещо се с диворастящ популизъм и с култивирана соцносталгия.
Абстрахирайте се кой развъждаше тези идеи и се концентрирайте единствено върху съдържанието им, защото те са свързани с каноните на евроатлантическата религия. Нейното учение, което има претенциите да борави с безспорни научни факти, а не с пропагандни притчи, твърди, че световният мир е застрашен. И тази опасност идва само и единствено от Русия, в чийто президент се е вселил геополитическият Сатана.
На Путин напоследък западната медицина му открива дистанционно почти всяка седмица нови заболявания. Някое от тях като нищо ще се окаже скоротечно и тръгвайки към оня свят, в умопомрачението си той може да повлече със себе си абсолютно целия свят. Колко му е да предизвика истински Апокалипсис - нали го знаете, че става неуравновесен и непредвидим, когато го завладеят сатанинските бесове.
В такива кризи е смазвал от бой собствената си жена и не мислете, че ще прости точно на вашата. Също е насилвал сексуално деца - да не очаквате, че и на вашите ще им се размине. Така че положението е повече от сериозно и изисква сериозни мерки, за да бъде посрещната опасността с цялата й сериозност. А по-сериозно от връщане на казармата няма накъде.
Ако добрата стара служба и днес продължава да минава за популизъм, значи не приемаме никак сериозно учението на евроатлантическата религия. А ние винаги сме се перчели, че сме лоялен партньор, и се самобичуваме при леко съмнение за кривване от „всички произтичащи от това задължения”. Затова и сега се получава крайно неудобно – не може хем казармата да е популизъм, хем призовките за запасняците да са рутинна работа, хем руската агресия да е реална и изискваща силите на Доброто да бъдат в пълна бойна готовност.
Това са взаимноизключващи се тези и никой не може да се чувства умен, докато с половин уста говори „няма страшно за нас”, а с другата половина да повтаря „светът е в опасност, партньорите ни в НАТО са застрашени”. Звучи алогично, но всъщност има свръхлогика, макар и от друго естество – когато военни герои и министри като ген. Луков се превръщат в исторически неприемливи личности, приемливи военни министри започват да стават личности като Николай Ненчев, Велизар Шаламанов, та дори Николай Младенов.
Командването на армията ни може да го е кърмила евроатлантическа майка юнашка, но дали от същото мляко е сукал и мобилизационният резерв. Би трябвало да има някакво свръхсекретно проучване за нагласите му, което да изчислява процента на латентните русофили, годни единствено да развалят бойния натовски дух.
Но и без такова проучване здравият разум дори при цялата си военна оксиморонност би сметнал за прекален риск да разчита на запасняци, които сутрин не са вдигали синьото натовско знаме, нито са се клели в него с целувка. Които са били обучавани да приемат за врагове днешни партньори, а за партньори – днешните световно признати агресори.
Затова и Литва предпочита да си отгледа нова реколта военноспособно население, което не е обременено от клишета на миналото, а е мотивирано за световен триумф на демокрацията. Без такава мотивация – видяхте как се биха украинците и каква я свършиха. Без такава мотивация е почти гарантирано, че можеш да загубиш и видимо най-лесната война. А тази война, за която предупреждават партньорите ни в НАТО, не се очертава като лесна – все пак заплахата идва не от кого да е, а от самия ядрен Сатана.
И без това много преобладаващата част от населението ни не вижда мащаба на руската заплаха, нито открива смисъл от досегашната евроатлантическа съпротива. Поне да се хванем за литовската сламка и от цялата каша да остане нещо питателно за следващите поколения. Може да е популистко, но помислете за протестиращите в Долни Цибър – работи им се на хората, две не виждат, но няма работа за тях. А това вече, не популистко, а съвсем сериозно - е много свързано точно с казармата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар