Вчера в Народното събрание дойдоха един вицепремиер и трима министри, за да отговорят на опозицията защо седем дни част от страната бедства. В парламентарния разговор освен министрите Лиляна Павлова, Теменужка Петкова, Ивелина Василена и Меглена Кунева се включиха предимно депутати от опозицията и той протече но обичайната формула - управляващите казват, че "държавата е на мястото си", опозицията - че "няма държава". А в същото това време националното радио, което сипе новини на всеки половин час, предаде, че над 400 населени места още са без ток.
Това не знам защо ми припомни детските години. Моята баба винаги имаше свещ и кибрит на "лесно" място, а бабата на братовчедката ми държеше газена лампа "за всеки случай". Това беше отдавна, в края на 60-те и началото на 70-те. Зимнината беше в буркани, имаше брашно в един голям чувал, а печката беше на дърва и въглища (складирани в сушината, както баба ми наричаше стопанската постройка, в която бе превърната старата ни къща). Такъв беше животът тогава. Прост, но независим от енергото. В селото живееха достатъчно яки и достатъчно млади хора, за да разхвърлят преспите и без снегорин - с обикновена лопата.
Днес всичко е различно. В селата в повечето случаи живеят немощни възрастни хора. Зимнината е във фризери. Връзката с децата и внуците - по мобилния телефон и интернет. И всичко е на ток. Защото животът не стои на едно място. Развива се.
Би трябвало да се развиват и съоръженията, по които благата на цивилизацията, като токът, стигат до хората. А управлението на държавата е точно затова - да организира този процес по правилния начин. А не да разчита на далекопроводи, останали от времето на Тодор Живков.
Сигурно има такива, които си мислят наум (защото е политически некоректно такива мисли да се озвучават), че засегнатите в Кърджалийско сами са си виновни, защото упорстват да живеят в някакви планински места, а не се преселят в големите градове или не емигрират. Е, да си спомнят градушката в София миналото лято - стихията може да нападне и “сърцето на цивилизацията”.
Властта трябва тихичко да се радва, че миналата седмица мина малкият дявол. Малък в смисъл, че засегна малко хора. Малко в смисъл, че населението все пак е 7 милиона. Утре някой средиземноморски циклон като този, който донесе снега, може да премине двеста-триста километра пo на север и със същия успех да остави една седмица без ток цялата страна. Оправданията с планинския терен не са подходящи. По-голямата част от страната е почти планински терен, а и София, макар че е на равно, е в подножието на планина. Бедствията пък затова са бедствия, защото не питат и се случват навсякъде. С други думи - утре може да дойде големият дявол. Затова гражданите са в правото си да очакват всяка внезапно застудяване да не се превръща в края на света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар