„Не, но създава сериозни неудобства между почивките, отпуските, почивните дни, уикендите, командировките...”, отвърнал той.
Колкото и на някои да им звучи забавно, този виц, общо взето, дава представа за дейността на държавните служители. Не случайно и темата за административната реформа периодично дава поводи за дебат. Ту за въвеждането на гъвкаво работно време, ту за различните модели на заплащане, както и за свиването на щата.
Чували сме какви ли не идеи - някои от тях приложими, други пък изцяло вписани в графата „екзотични”. Едва ли има човек обаче, който да не си мечтае да се размине с мудната бюрократична машина и да не се реди с часове на опашки. Сигурно на повечето от нас ни се е случвало и да ни затръшнат вратата под носа заради заветната обедна почивка или края на работния ден. Неуредици колкото щеш. Затова винаги е добре, когато се сблъскваме с по-малко бумащина и по-малко намръщени служители, които ни посрещат с изпитателен поглед в стаята. Все едно че това не им е задължение, а ти вършат лична услуга.
Не можем да отречем, че сигурно идеята за създаването на виртуална самоличност би се понравила на повечето хора. Това ще си е нещо като лекарство в борбата с мудни чиновници. Няма да се разправяме очи в очи с тях, няма да се редим на опашки, за да се доберем до гишето.
Единственото притеснение може би е свързано със защитата на личните ни данни. Но подобен риск винаги има, когато става дума за интернет. Дори що се отнася до електронното гласуване. Само че специалистите са на мнение, че е по-добре да се опита. Все пак живеем във век на технологии. Но пък плюсовете от подобна стъпка ще са много повече. А и може би най-сетне ще можем да говорим за истинска реформа в администрацията. Въпросът е тази мярка да е свързана наистина с намаляването на щата, а не с раздуването му.
Има и още един ползотворен ефект. Ако разполагаме с виртуална самоличност, тогава чиновникът няма да получава бонуси за едно и също свършено нещо. Защото преди време имаше и такава порочна практика. Също така няма да ни гледат в очите с надеждата за някое подаръче, за да си изпълнят ангажиментите.
Едва ли ще е високопарно, ако кажем, че темата за чиновника в нашето общество е вечна. И тя винаги ще буди интерес за дебат. Или по-скоро, за да можем да изкореним отрицателните черти от образа му.
Спомням си как преди две години сериозно бе поставен въпросът за броя на държавните служители в гръцката администрация. Дори ресорният министър бе затруднен в отговора, а ситуацията в сектора бе наречена „пълна бъркотия”.
Така че за да не изпадаме в подобно положение, е добре да се предприемат мерки. И само тогава администрацията наистина няма да се забелязва. Което означава, че реформата е успешна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар