Но специалното й място в историята на катастрофалните банкови кризи е по-малко известно, пише The Telegraph.
Именно провалът на виенската банка Creditanstalt, основана през 1855 г. от Анселм фон Ротшилд, предизвиква Голямата депресия, отприщвайки верижна реакция от банкрути в Европа и Америка.
Никой не си дава сметка, че това, което се случи миналата седмица в австрийската затруднена Hypo Alpe-Adria Bank International, попада точно в същата категория. Сега се намираме по-скоро във фазата на възстановяване след последната банкова криза, затова всички си мислят по-скоро за рестартиране на системата, а не за поставянето й отново да колене, нали така? Е, време е да се подготвим, защото си мисля, че нито финансовите пазари, нито политиците вникнаха в смисъла на това, което се случва в Австрия напоследък .
Накратко: австрийското правителство, макар да разполага с достатъчно средства, за да финансира загубите на банката, вместо това обяви плановете си да иска спасителна помощ от външни кредитори за €7.6 млрд. В този смисъл на изпитание се подлагат новите европейски правила, които заставят кредиторите да плащат за проблемните банки. Крайна време беше, бихте си казали! Защо се забавиха толкова!
Да, само че в този случай задълженията уж са гарантирани от австрийската провинция Каритиня, която теоретично става отговорна за спасяването на банката. Това е повторение на бъркотията, в която се замеси Ирландия при кулминацията на банковата криза, когато страната наивно и глупаво се опита да удържи паниката като застрахова всички банкови пасиви и с това почти предизвика фалита на държавата. Сега Hypo ще предизвика същия фалит в Каринтия.
В крайна сметка австрийското правителство отпуска края и рискува съдбата на една цяла провинция, вместо да последва примера на властите в САЩ, които позволиха на Детройт да фалира и спасиха останалото.
Изправени сме пред една мини Гърция в сърцето на Европа.
В случая с Hypo, спасяването може да има сериозни последици за други обществени институции в съседни държави - като Landesbank в Бавария, който държи доста дългови облигации на Hypo bonds и която е собственост на провинция Бавария, както и мюнхенската банка FMS Wertmanagement, която също е с публични гаранции.
Но това е само върхът на айсберга. Европа е залята от междубанкови и публични задължения, които никога няма да бъдат върнати и поради това е по-добре да бъдат отписани. Това вещае огромни загуби за кредиторите. Европейските власти почти ни бяха убедили, че дълговата криза отминава. Но като че май тя едва сега започва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар