Скандалите при тях са някак сиви. Сиви са, защото по принцип опозицията рядко е била интересна за публиката, а освен това в лявото се цакат с процедурни номера, които са безинтересни.
Виж, в дясното обаче е някакъв тежък драматизъм. Той е създаван с въображение и страст, сякаш е роман на Джейн Остин. „Гордост и предразсъдъци“ примерно. Всеки с всеки се закача, а след това се обяснява във фейсбук. По дяволите, каква ли щеше да е днес демокрацията без социалните мрежи?
Реформаторският блок и ГЕРБ са в страстна връзка - това е очевидно. Тя практически е неразрушима, което не й пречи да се люшка в емоционални крайности.
Миналата седмица първо лидерът на ГЕРБ - Бойко Борисов, се разсърди на реформаторите. Те постоянно му подмятали, че може би им кръшка с ДПС - ревност един вид. Борисов обаче не си мълчи. Засегна реформаторите там, където най ги боли. Обиди ги на протести. Каза, че „като изтеглил своите хора, протестиращите срещу Орешарски останали само стотина“. Непростимо подмятане.
Лидерът на ДСБ Радан Кънев се почувства лично засегнат. Каза го навсякъде - пред медии, пред депутати и... във фейсбук. От управленски епос взаимоотношенията паднаха на нивото на мелодрама. Това обаче не пречи на реформаторите с удоволствие да приемат постове и с настървение да ги искат. Именно постовете са повод за дрязги в коалицията.
Неслучайно и в самия Реформаторски блок закачките стават още по-пикантни имено заради постовете. Преди време лидерът на СДС - Божидар Лукарски, даде свидна жертва в битката за постове. След неясно откъде произлязла кампания (най-вероятно приятелски огън) неговата спътница в живота Ива Йорданова сдаде много бързо поста зам.-председател на Агенцията за българите в чужбина.
Тези дни самият Лукарски откри приятелски огън срещу назначение, дошло от колегата му по лидерство Радан Кънев. Кънев бил предложил една женица за някакво постче, но Лукарски преценил, че „при положение че нейният съпруг е зам.-министър на енергетиката, наистина ако беше назначена и тя, щеше да има преяждане с власт и щяхме да дадем прекалено много храна на опозицията". Ние нищо не разбираме за качествата на тази кандидатура, но разбираме, че назначението ще е срамно.
Странно, но друго очаквахме от това управленско семейство. Реформи примерно. Такива засега обаче не виждаме. Не виждаме сериозни законодателни инициативи, не виждаме устрем да се променят нещата в страната. Сякаш са в някакъв сън. Дори след един сняг, който попиля четвърт България и я държи в изолация вече седмица, управляващите се държат като след доза розови хапчета и предпочитат да си мерят назначенията.
Семейните драми са хубави сюжети за турски сериали, но ако си мислят, че смяната на „калинки“ с „малинки“ е реформа и грижа за страната - не са познали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар