Или – силиконови цици за театрални разбирачи...
„Вкарахме публиката на БИАД в театрите“, каза Христо Мутафчиев.
„Театралната реформа е единствената реформа, която се осъществи“, каза Христо.
И е прав. И заслужава аплодисменти на крака. Браво на Христо и на всички, които най-накрая успяха да случат нещо, да го накарат да заработи, да променят статуквото, да вдъхнат живот. Браво!
И сега - следващият въпрос – наистина ли това е толкова хубаво?
Публиката на БИАД харесва салфетки, потни цици, мазна музика и непълнолетни курви.
Публиката на БИАД говори на меко, цитира Галена и се прави, че има пари. Но няма.
Цялата шофьорска заплата отива за ланец и бутилка уиски, отива за „правене“... Прави се, че има цици, но няма. Ако лихварят не е отпуснал няколко бона за силикон, в сутиена ще намерите чорапи. Честно. Виждала съм ги!
И се прави на готина, но не е. Защото на сутринта тръгва към някоя мухлясала квартира в краен квартал и закусва с пастет. Това прави. Ако не се е вкарала в колата на някой, който се прави, че е голяма работа, докато не си извади малката работа. И така...
Всичко в БИАД е такова – прави се на нещо, но не е...
И затова си мисля за театъра, приласкал тези „полу-хора”?
Какъв трябва да бъде, за да им се хареса? Да се прави на изкуство, но да не е? Само да симулира – като чалга-танцьорка, която уж изкарва пари с чупки в кръста, но всъщност... да... изкарва пари с ЧУПКА в кръста.
Ето ви театрална реформа. И чалга реформа. ТРИ в едно. Сетете се кое е третото, за да не привлека публиката на БИАД и като читател на този сайт.
Реформирахме ли наистина театъра? Или само го деформирахме? Да се напасне към обществените деформации и към истеричния стремеж към хляб, зрелище и цици.
Камен Донев каза: „Не се страхувайте да правите комерсиален театър.“... Не е страшно. Но не е ли обидно?
Преди 5 години ходех на театър всяка седмица, сега веднъж на 5 месеца...
Може и проблемът да си е мой, разбира се... БИАД и те са хора. Даже са много хора... И поради невъзможността да извършим човешка реформа, ще правим театрални, музикални, медийни... Ще им дадем на хората, каквото искат. Те си плащат.
И разбира се – флиртът с изкуството, бил той и доста нескопосан, бил той и малко намачкан, като ризата на студент, готов за предизвикателствата на БИАД – не е излишен.
Може пък така – малко по малко, стъпка по стъпка, да се трансформираме – от БИАД-ски гъсеници в оперни пеперуди. Всичко може...
Но дотогава... Една актриса някъде там ще трябва да се съблече. Не в името на изкуството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар