Наскоро в китайския град Тяндзин се проведе заседание на Съвета на ръководителите на страните-членки на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).
За резултата от него нашите обществени медии и водещи политици скромно премълчаха. За сметка на това твърде голямо значение отдадоха на посещението на вицепремиера Зафиров в Китай - как така си е позволил да отиде там, знаел ли е премиерът използвани ли са държавни средства и т.н. След скандалите с прекъсване на GPS-сигнала на самолета на Урсула фон дер Лайен и протестите срещу посещението ѝ във ВМЗ, пътуването на вицепремиера до Китай стана поредният позор за България - така смятат в някои политически партии. За разлика от тях, ръководителката на външната политика на ЕС Кая Калас направи пределно ясна оценка на срещата в Тяндзин. На 3 септември пред репортери в Брюксел тя заяви: „Лидерите на Китай, Русия, Северна Корея и Иран, които се появиха заедно на военния парад в Пекин, формират „автократичен алианс“, който оспорва международния ред, основан на правила“. И по-нататък: „Европа е длъжна да се противопостави на тази нова реалност“. Според президента Тръмп ставащото в Пекин е „заговор между Русия, Китай и КНДР против САЩ“, което не е така, защото заговорът е тайно действие, а в Китай приетите решения са явни и не са насочени против народа на САЩ, а против водената от Запада политика. Възможно е нашите политически дейци изобщо да не са забелязали тази „нова реалност“ или се правят, че не я забелязват, отвличайки вниманието на обществото с посещението на вицепремиера.
ШОС е регионална организация, основана през 2001 г. от Китай, Русия, Казахстан, Киргизия и Таджикистан, като по-късно нейни членове стават Индия и Пакистан (2017 г.), Иран (2023 г.) и Беларус (2024 г.). Монголия и Афганистан са приети като наблюдателки и 14 страни от Азия, Близкия Изток и Северна Африка като партньори по диалог. Армения и Азербайджан, които са партньори по диалог, поискаха да бъдат приети в ШОС, но им беше отказано – предполага се, че са определени като „агенти на влияние“ на САЩ и Великобритания. На срещата в Тянцзин присъстваха държавните ръководители на всички 26 страни. ШОС заема 60% от територията на Евразия, 41% от населението на планетата и произвежда 34% от нейния БВП. Три са основните направления за работа на ШОС – сигурност, икономика и културно сътрудничество, от които досега важно значение се придаваше на регионалната сигурност, но по време на срещата приоритетно стана икономическото сътрудничество.
Срещата завърши с приемане на декларация, в която е посочена стратегията за развитие на организацията до 2035 г. Тя очертава дейността ѝ в различни аспекти, два от които имат фундаментално значение – реформа на глобалното управление на икономиката и разработване на нов политически модел за глобално управление. Именно те обезпокоиха САЩ и ЕС. Главното на този етап в икономиката е по-широкото използване на националните валути в търговските взаимоотношения, с което ШОС става икономически съперник на ЕС и на САЩ. В борбата с тях тя се основава на ресурсната си самодостатъчност, промишления потенциал и бързото развитие на науката и технологиите.
ШОС не може да налага някакви правила на своите членове, нито санкции на нечленуващи в нея страни. Разликата в това отношение с ЕС е очевидна и никак не е в негова полза. За задълбочаване на икономическото сътрудничество в рамките на организацията е прието решение за създаване на Банка за развитие на ШОС като част от нов механизъм за финансиране на многостранни икономически проекти. Това е необходимо, за да се противодейства на налаганите от Запада първични и вторични санкции на някои от членовете ѝ. За интензификацията му важно значение се придава на подготовката на кадри в Университета и във Форума на ШОС, съобразена със специфичните проблеми на организацията, възникващи при сътрудничеството в над 50 области с общ икономически обем от 17 трлн. долара. Един такъв е дедоларизацията на търговията чрез използване на националните валути, както например за това са търговските сделки между Русия и Китай, над 90% от които са в юани. Друг проблем е създаване на единна алтернативна валута. Сходството със стремежа на БРИКС в това отношение, в която важни членове също са Китай, Русия и Индия, е очевидна и е напълно възможно в бъдеще двете организации да използват еднаква валута и еднакъв финансов механизъм в търговските операции, колкото и малко вероятно това да изглежда днес.
Изключително важно в политическо отношение е оповестеното от председателя на КНР Си Дзинпин решение за разработване на нов модел за „по-справедлива и равноправна система за глобално управление“. Посочва се, че ШОС ще работи за създаване на международни отношения, характеризиращи се с отказ от диктат върху отделните страни, зачитане на суверенитета им, обща и неделима сигурност за всички, създаване на комплексна схема за планиране и изразходване на природните ресурси, спазване на международното право и подкрепа на ООН.
Предлаганият нов световен ред е в противоречие с налагания от Запада „ред, основан на правила“, които са задължителни за всички страни независимо, че те не са участвали в създаването им и даже не са ги виждали в писмена форма. От посоченото става ясно, че ШОС се позиционира и като политически противник на Запада и преди всичко на либералните глобалисти от САЩ и ЕС. Оттук и призива на г-жа Кая Калас, че Европа е длъжна да се противопостави на формирания „автократичен алианс“, който е „нова реалност“.
За тази нова реалност са характерни два момента – политико-икономически и военнополитически. За първия е твърде важна постигнатата в преговорите солидарност и доверие между Китай, Индия и Русия, демонстрирана на характерната снимка на тримата ръководители. Военнополитическият момент се загатва от съвместното присъствие на военния парад на ръководителите на Китай, Русия и КНДР. Въпросът е как г-жа Кая Калас ще препоръча на ЕС да се противопостави на посочените страни, членки на ШОС? Със санкции очевидно няма да стане, защото хиляди от тях вече са наложени и е ясно, че нямат планирания ефект, който ще се намали още повече при проявеното желание за сътрудничество между Китай, Индия и Русия. И не само между тях. На този фон, ако ЕС бързо и радикално не промени вътрешната си и външна политика, той все повече ще затъва в двете бездънни ями, които сам си създаде – абсолютизиране на Зелената сделка и войната в Украйна.
Историята показва, че досега смяната на установения световен ред е ставало чрез световни войни. За да наложи на планетата своя „ред, основан на правила“, Западът има два основни варианта – първи, икономически натиск, комбиниран с организиране на локални конфликти и провокации, и втори, световна война. Реализацията на първия вариант е в ход. Ето пример. В нощта срещу 10 септември Русия нанася удари по пет украински области с ракети и безпилотни летателни апарати (БЛА). Същата нощ Беларус предупреждава Полша, че от негова територия към нея летят неконтролирани БЛА, които, според висш полски офицер, са излетели от Украйна, прелитайки през Беларус. Полша веднага обявява нарушаване на въздушното си пространство, вдига във въздуха свои изтребители F-16, а НАТО холандски F-35 и италиански самолет за далечно радиолокационно разузнаване AWACS. Сериозна сила, но тя открива и унищожава само част от БЛА, като един от несвалените лети на 300 км във вътрешността на страната. Първо Киев обяви, че БЛА са руски. След него това твърдят премиерът Доналд Туск и Урсула фон дер Лайен. Според нашия премиер това е „абсолютно ненужна провокация“ – излиза, че Русия, която води ожесточена война със Запада, се занимава с дребна провокация, от която може да има само вреда. Нещо не е за вярване. За всички твърдения доказателства не се привеждат, макар че има свалени апарати и могат да бъдат показани.
Полша започва консултации за активиране на чл. 4 от Вашингтонския договор, предвиждащ консултации в НАТО при обявена заплаха за страна-членка. От НАТО обаче заявяват, че това не е заплаха, а инцидент. Полският президент реагира сдържано и говори с президента на САЩ, но остра реакция няма. Няма, защото провокацията е очевидна и не е на Русия, която няма никакъв интерес от нея. Провокацията може да има няколко цели: злепоставяне на Русия, независимо, че тя заявява, че удари по Полша не са планирани; компрометиране на руско-беларуското стратегическо учение „Запад-2025“, чиято активна фаза започва на 12 септември и в която участват осем страни, включително Индия и Иран, а 13 са наблюдатели, в това число Пакистан; провокиране на президента Тръмп да заеме твърда позиция срещу Русия, например конгресменът Джо Уилсън веднага определи случая като „акт на война“ и поиска въвеждане на строги санкции; използване като повод за ускорена милитаризация на ЕС - ненапразно еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилиус бързо предложи да се „създаде стена от дронове“ в източната част на ЕС, за да се спре Русия; пореден опит на Киев да въвлече НАТО във война с Русия, използвайки случая като повод за въвеждане на войски в Украйна от „коалицията на желаещите“. Провокацията е само начало, предстои въвеждане на 19-ти пакет санкции на ЕС срещу Русия и вторични срещу други страни.
Известно е, че Китай, Индия и Русия са мощни ракетно-ядрени и конвенционални военни сили. КНДР също притежава ядрено оръжие и мощна конвенционална армия. От останалите членове на ШОС Пакистан е ракетно-ядрена страна, а Иран, който има 400 кг обогатен на 60% уран, е в състояние да създаде поне радиологично оръжие. Беларус вече има самолети и ракетен комплекс „Искандер-М“, способни да използват руски ядрени боеприпаси така, както за използване на американски ядрени авиобомби В61-12 са подготвени самолети на пет европейски страни-членки на НАТО.
При това съотношение на възможности самоубийствено е Западът да се реши на война с ракетно-ядрения и конвенционален потенциал на страните-членки на ШОС. Това означава, че курсът към промяна на съществуващия световен ред ще се изгражда под закрилата на ядрено оръжие. Ще се изгражда не една година, бавно, с нарастваща съпротива от силите на либералните глобалисти. Процесът обаче не може да бъде спрян. По всяка вероятност в началото ще се укрепят регионални структури като ШОС, ще укрепва БРИКС като сдружение с по-голям географски обхват, а в бъдеще е твърде възможно обединяване в обща структура на Глобалния Юг. Тя ще промени днешния политически модел на глобално неоколониално управление, съпровождано с диктат на Запада. Пример за това е ЕС, който все повече отнема суверенитета на членуващите в него страни и от икономически се превръща във военнополитически блок. При това с водеща позиция на възраждащия се германски милитаризъм, а известно е какво причини той на континента през XX век. Но днес реалността е съвсем друга и въпреки съпротивата от двете страни на Атлантика, под защитата на ядреното оръжие, за първи път в историята, промяната може да се осъществи без световна война.
О.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар