Майка ми снощи ми разказа как, докато е била студентка в Ленинград, настоящият министър на образованието – същият, който сега се готви да вкара украински език в българските училища и да пренапише историята ни, навремето пристига в същия този Ленинград с надеждата, че ще бъде приет да учи научен комунизъм.
На човека обаче така и не му провървява, като в крайна сметка, макар и тежко разочарован, той е приет да учи египтология. Ще повторя: действието се развива през 80-те години в Ленинград, а не в Санкт Петербург. Последното също не е маловажно.
Днес същият този персонаж удобно и отдавна е забравил споменатия по-горе факт, част от неговата лична биография, като върши свинщини без да му мигне окото.
Всъщност, разказвам това по една единствена причина, а тя е следната: човек, който няма проблем да забрави и пренапише собствената си история, няма никакъв проблем да пренапише и нашата. Това е меко казано недостоен човек. Бил той най-обикновен кариерист или класически мухльо, не е толкова важно. Важното е, че съдбата ни лежи в ръцете на подобни хора. Жалки, морално нечистоплътни продажници на минало, родина и лично достойнство.
Ние пък не просто имаме право, а сме длъжни, да знаем тези неща. Особено когато става дума за онези, които днес определят бъдещето на нашите деца. Добре е да знаем, за какво са мечтали, както и какво реално постигнаха.
И в този ред на мисли: Честит 1 април на Сергей Игнатов и подобните му.
Васил Петев, Afera.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар