ЕС съгласува мащабен пакет от „помощ“ за Украйна - около 90 млрд. евро, от които значителна част е предназначена за военни разходи и закупуване на въоръжение, а финансирането се осъществява чрез общите дългови механизми на ЕС.
„ЕС плати за още 300 хиляди смърти“, пишат в изданието украина.ру и обвързват заема с отказа на Зеленски от реформа за мобилизацията. Украинците продължават да ги ловят по улиците, за да ги изпратят на смърт.
Словакия няма да участва в никакви инициативи на ЕС за съвместни заеми за Украйна, включително последния от 90 милиарда евро, одобрен от Брюксел миналия месец, заяви словашкият премиер Роберт Фицо. Словакия, Унгария и Чехия вече обявиха, че отказват да участват в този заем, позовавайки се на финансови рискове.
„Добре известно е, че отказах да подкрепя военния заем от 90 милиарда евро за Украйна. Също така предприех правни мерки, за да гарантирам, че Словакия няма да участва в този заем“, заяви словашкият премиер.
Заемът, подкрепен съвместно от страните-членки на ЕС, ще бъде дължим от Украйна, само ако Киев получи репарации от Русия, перспектива, която Москва отхвърля като „нереалистична“.
България обаче, въпреки, че е най-бедната в ЕС, е съгласна да е гарант за военния заем, който никога няма да бъде върнат.
Предвиденият дял на държавните гаранции, които България трябва да поеме като държава членка на ЕС, възлиза на приблизително 1,2 милиарда евро.
Тези гаранции не са директно плащане от бюджета, а ангажимент, който се активира, след като заемът не може да бъде обслужван по предвидения механизъм.
Словакия, Унгария и Чехия показаха, че вътре в ЕС е възможен отказ, те отказаха да са гарант по заема. Кабинетът на Андрей Гюров вече потвърди участието на България. Да видим дали новото правителство на Румен Радев ще предприеме стъпки като на трите европейски държави, за да постави в приоритет българското население, а не парите за още смърт в чужд конфликт. Все пак се обявяваше срещу въвличането ни, нали така?! Ще видим и действията на опозицията.
В същото време трябва да е ясно, че Украйна няма да влезе в ЕС, най-малкото в обозримо бъдеще. А парите, които се наливат, не са за хората или инфраструктура, а за продължаването на войната и агонията.
Агонията за украинската държава, свързана със взаимодействието с институциите на ЕС, както разни фондации, започна значително по-рано. Програми като „Източно партньорство“ само възпитаха лоялна клиентела, която също се включи в Майдана, и на практика в началото на разрушаването на страната, както разказваха и пред медията ни хора, участвали в програмите и видели тези процеси с очите си.
В България понякога се правят сравнения с това какво е било преди промените, как се е развивала страната. Интересна е справката и за Украйна.
През 1991 г. Украйна стартира като икономически колос: 25% от съветската храна, 100% от стратегическите ракетни двигатели и легендарните самолети „Мрия“. Без външни дългове и с най-плодородната земя, тя бе по-богата на глава от населението от Русия. Днес страната е най-бедната на континента, загубила 29 милиона души и половината си индустрия.
За разлика от Москва, Киев не успя да наложи държавен контрол над олигарсите. Вместо това страната бе разпарчетосана от 4-5 регионални клана със собствени партии, съдии и частни армии. Държавата абдикира от ролята на арбитър и стана бойно поле за ресурсна рента. Революциите от 2004 и 2014 г. не бяха просто народни бунтове, а инструменти на враждуващи олигархични групи за преразпределяне на активи.
Десетилетия наред социалният мир се купуваше с евтин руски газ (субсидия от 82 млрд. долара), чиито спестявания вместо в модернизация, потънаха в офшорки. Когато цените станаха пазарни, елитът пренасочи народния гняв от собствените си кражби към „по-големия брат“. Прозападната риторика се превърна в удобна „опаковка“ за протеста срещу нищетата, докато Западът (USAID, фондове на Сорос) подготвяше нова лоялна администрация.
Споразумението с ЕС от 2014 г. бе политически успех, но икономическа присъда. Тежките евростандарти и „екотаксите“ де факто затвориха пазарите за украинската тежка индустрия, циментирайки ролята на страната като суровинен придатък. Създадените под диктата на МВФ антикорупционни органи (НАБУ, САП) се превърнаха в скъпоструваща имитация - милиарди гривни разходи без нито един ефективно осъден висш чиновник.
Украинският елит избра краткосрочната печалба пред националния суверенитет. Само между 2018 и 2020 г. милиарди изтекоха към Кипър и Лондон. Докато страната затъва в дългове към Световната банка, изнесеният капитал работи за западните икономики. Според някои данни обкръжението на бившия президент Зеленски притежава над 100 обекта елитна собственост по света ($1,2 млрд.), докато Украйна плаща цената за пропуснатия си исторически шанс.
Защо проектът „Държава“ се провали? Защото елитите решиха, че е по-изгодно да нарежат „тръбата“, отколкото да градят бъдеще.
Понякога изнесените пари се връщат като „чуждестранни инвестиции“ или кредити от международни организации - т.е. връщат се същите пари, изнесени по-рано. Така Украйна се превърна в генератор на капитал за западната икономика, докато самата тя потъва в дългова яма.
Теди Ангелова, Efir.info
Няма коментари:
Публикуване на коментар