Новината, че служебният премиер Андрей Гюров и украинският президент Володимир Зеленски подписаха 10-годишно споразумение за сигурност между България и Украйна, предизвика крайно поляризирани мнения.
Едните - национално предателство, другите - решение, затвърждаващо проевропейската ни ориентация. Но и в двете прозира предимно политическата ориентация на изказалите ги.
Не е тайна, че служебното правителство има една-единствена задача - да осигури провеждането на честни избори. Tова е! Всякакви споразумения, подписването на договори, ключови обвързаности и прочее, са в правомощията на редовен кабинет. Разбира се, има и изпълнителни правомощия, но не бива да взема дългосрочни стратегически решения и да обвързва държавата с международни ангажименти. Гюров не е избран с избори, неговата партия - също. Още повече, че съмненията около легитимността му се подхранват постоянно - включително и с наскоро изказаното становище на генералния адвокат към Съда на Европейския съюз Николас Емилиу.
Какъв всъщност е проблемът с посещението в Украйна, при положение, че позицията на България отдавна е заявена, отстоявана и единна с тази на нашите европейски партньори. За предателство е нелепо да се говори, при положение, че посоката, потвърдена от всички последни правителства, е ясна. А и всичко договорено трябва да бъде ратифицирано от Народното събрание, иначе на практика не води нито до правно обвързване, нито до реални действия.
Проблемите са няколко - какво точно е обещал Гюров и какво точно е подписал. В медиите излезе информация, но тя е по-скоро доста обща и оскъдна - подписано споразумение за 10-годишно сътрудничество в отбраната, което включва съвместно произвеждане на дронове на родна територия. Интересното е, че по думите на служебния премиер, то нямало нужда да бъде одобрено от парламента. Това обаче няма как да е вярно, при положение, че ако се създават реални задължения за страната ни (очевидно е, че се), се изисква ратификация. Иначе навлизаме във водите на поредните антиконституционни практики, доста присъщи за представителите на коалицията ПП/ДБ.
И не говорим просто за някакви уговорки и обещания, в каквато линия по-скоро влизат други обсъждани неща като: обучение по украински език; отваряне на украинско училище; правдиво (според кого, но това е друга тема) отразена украинската история в българските учебници. Става дума за решения, засягащи националната ни сигурност. Не дали са лоши, а че не са от компетенциите на служебен кабинет, още по-малко на толкова обвързан политически такъв.
Необявеното предварително посещение в Украйна е както явен ПР ход, така и доста неуместен партиен такъв. Защо ПР - какъв да е, когато - и то съвсем логично - се постигна мълниеносно и широко медийно отразяване, и това се прави броени дни преди изборите. Пределно ясно е и защо е партиен - освен че такава категоричност в действията, придружена от фанфари, без те да са преминали през необходимата подкрепа по всички нива (защото касаят България, разбира се), обслужват предимно нагласите на една определена и не чак толкова широка прослойка.
И ако някой има и най-малкото съмнение, че се касае предимно за един - явно обсъден в две конкретни партийни централи, ход, е достатъчно да види последвалото снимково признание на Гюров, който намери време да се снима с лицата на едно доста щедро финансирано НПО, популярно основно с обвързаността си с някои политици от ДБ, както и с партийната си пропаганда, в която влиза и саботирането на страниците на политически опоненти - по техни собствени думи и хвалби.
Общо взето, мила родна картинка! Трагична посредственост и принизяване на действията до такива, целящи да обслужат предимно тясно партийни интереси. И не, не става въпрос за подкрепата за Украйна - по тази линия в България отдавна има приемственост. Проблемът е в начина, по който се вземат и в това кой носи политическата отговорност за тях, защото когато служебно правителство предприема действия с потенциално дългосрочни последици, без яснота за съдържанието и без предварителен обществен и институционален дебат, привкусът е крайно горчив.
Подобни ходове, независимо от намеренията, за пореден път подкопават доверието в институциите и задълбочават разделението. Не, че на някого му пука! От едната страна, възторжени партийни апологети късат ризи в екстаз, от другата - политическите им опоненти дерат гърла - национални предатели. Крайно политически нецелесъобразен ход на служебното правителство, продиктуван предимно от контекста на предстоящите избори и обслужващ основно краткосрочни партийни цели за сметка на дългосрочния институционален баланс и интересите на страната.
Нищо ново, нали?
Виктория Георгиева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар