Кръвта по клавишите на компютъра като метафора на истинския дух и честното писане. Ницше е казал, че трябва да се пише с дух.
За три години нещата влязоха в един коловоз, който е добре познат на всички пишещи хора. Той не е по-различен от коловоза на останалите хора – инженери, лекари, хигиенисти. В рамките на коловоза усетих и върховното вдъхновение в пет сутринта, и радостта от добре свършената работа, и сивотата на рутината. Усетих и приливи на енергия и щастие, и умора от безсъние. И стържещ стомах, и претоварени очи. Както всеки човек.
Защото поетите и писателите са хора. При това за тях задължително условие е да са истински хора – живи и искрени. Безпощадни.
Проблемът идва, когато на тях им се наложи да влизат във взаимоотношения с други хора – онези, които са натрупали повече празна кал по панталоните. И в душите.
Ето и някои факти от действителността, с които пишещият човек трябва да свикне още в началото. Ако може да се роди свикнал, ще бъде още по-добре.
За да издадеш книга в България, трябва вече да си се прочул с нещо друго. Например, ако си жена, да си се снимала гола на корицата на еротично списание. Или в най-лошия случай да си певица, издала албум в първите десет години на демокрацията. Ако си мъж пък, хубаво е да си мутра, прочула се с кокаиновите си афери.
Така със сигурност ще застраховаш издателите си от загуби, когато издават твои творби. Ако обаче не си нищо от изброените, има други варианти. Можеш да си платиш, за да издадеш книга. Срещу близо две хиляди лева ще изпиташ насладата от това да видиш лика си върху цветен плакат на витрината на книжарницата, да раздаваш автографи и прочее.
Ако и този начин не е подходящ за теб, можеш да помолиш някой вече успял автор да уреди ръкописа ти да види бял свят.
Защото издателите днес не излизат твърде много от понятието капиталист. Те искат да печелят от твоите книги, дори когато пишеш основно за секс, комунизъм, футбол и манджи. Даже, честно казано, ако пишеш за тези неща, ще си много по-четен автор от онези, които пишат за „вечните истини на живота”.
Да, вкусът на масите е нещо любопитно. Те не харесват високите литературни постижения. Ако си спомняш, доскоро се пишеше основно за гаврите на пияни и дрогирани мъже с проститутки, за удивителните настроения, които връхлитат човек на екстази и други забавни теми. Сега пък е модерно да развличаш напомпаните със силикон госпожи, докато разглеждат офертите за червила и продукти с ботокс, пишейки за фина любов във всекидневието.
Друг проблем са редакторите. Онези, които наскоро са завършили българска филология например. Те обожават да налагат цензура и да принуждават авторите да се самоцензирурат за щяло и нещяло. Да не говорим за прецизното им поставяне на запетайки след всяка дума от твоя текст. Тези редактори може би мечтаят да се превърнат в писатели един ден. Някои от тях дори успяват. Но аз лично предпочитам да чета упътването на джиесема си.
И така ти вече си готов да започнеш да пишеш. Започни от описание на външния вид на съседката. Вложи чувство. Опиши преживяванията си, докато мислиш за нея. Представи си, че имаш възможността да я поканиш на среща. Къде ще я заведеш и за какво ще си говорите? Какви питиета ще поръчаш? Тя къде ще нощува?
И не забравяй, че дори да изкараш курс по творческо писане, славата няма да дойде бързо. За парите да не говорим. Приготви се за много труд, почти ангариен. И се радвай на вдъхновението си и на чувствителността си – само те те отделят от тропота на хорските крака, които дори може да те настъпят. Уж, без да искат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар