Точно това е дошло до главата на баба Йорданка Димова от Златарица, която сама се грижи за болника. Хайката, която „заловила” жената без билет, се оказала безмилостна и непреклонна.
Бездушните чиновници не искали и да чуят да опростят „греха” на бабата, не проявили и капка човещина. Зер, ако опростят улова, утре бабата може да посегне и на друго!
Много е права приказката, че у нас за кокошка няма прошка, а големите престъпления често се замитат под килима. Колкото по-дребно е прегрешението, толкова по-строги са чиновниците. Те така избиват комплексите си, че няма с какво да оправдаят заплатите, които получават. Хващат една баба и я разкатават. За големите „риби” обаче си затварят очите. За тези с лъскавите джипове няма глоби. Баба Йорданка обаче ще си плати като поп. За нея милост няма. Била имала и други глоби. Ловила била риба с мрежа, с две въдици и какво ли още не.
За чиновниците от Агенцията по рибарство и аквакултури няма значение, че възрастната жена издържа себе си и болния си син с една пенсийка от 220 лева. Купува храна и лекарства с тези пари. Няма и кой да й помогне, тъй като хората в селото едва свързват двата края.
Затова бедната жена се обръща към президента с молба да бъде опростена глобата й. В противен случай, казва тя, ще сложи край на живота си. И със сигурност ще го направи, защото ножът е опрял до кокала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар