"Немцов е национален предател! Разстреляйте предателя!", гласи коментар, написан преди няколко дни под интернет петиция за отстраняване на Борис Немцов от депутатското място в Ярославската областна дума. На страницата си Немцов отправи саркастична забележка: "Едно не разбирам. Събират подписка да ме разстрелят или да ме лишат от депутатските пълномощия?"
Отговорът дойде малко преди полунощ на 27 февруари, когато Немцов - харизматичен политик от опозицията, който ръководеше реформаторския процес, докато бе в правителството на Борис Елцин през 90-те, бе убит на мост, на две крачки от Кремъл, пише списание "Икономист".
Немцов бе застрелян с четири куршума от преминаваща кола.
Мястото гъмжи от видеокамери, полиция, служби за сигурност и тайни агенти, натоварени със задачата да пазят руския президент Владимир Путин. Предвид нивото на сигурност около Кремъл, е трудно да си представим защо убийците на Немцов са избрали това място за стрелбата, освен ако не са имали причина да вярват, че ще могат да избягат. Убийците не опитаха да прикрият следите си, не застреляха жената, разхождала се с Немцов.
Това е най-знаковото политическо убийство в съвременната руска история.
Мнозина направиха паралел между това престъпление и съдбата на други неотдавнашни жертви, например Галина Старовойтова, демократ и реформатор, убита през 1998 година.
Обстановката в Русия все повече заприличва на тъмните години от едно по-далечно европейско минало.
Атмосфера, която самият Немцов описа преди 10 месеца, когато националистическата еуфория се надигаше върху плещите на анексията на Крим и разрастващата се война в Украйна.
"Не помня да е имало такова равнище на всеобща ненавист, като това в Москва сега", написа Немцов на стената си във "Фейсбук". "Нито през '91 г. по време на августовския пуч, нито дори през '93 г. след (конфликта между Елцин и парламента).
Агресия и жестокост се нагнетяват от телевизията, а ключовите определения произлизат от побеснелия господар на Кремъл.
"Национални предатели", "пета колона", "фашистка хунта" – всички тези термини идват от един и същ офис на Кремъл. Кремъл култивира и насърчава най-низките инстинкти в хората, което води до ненавист и кръвопролития. Хората се настройват един срещу друг. Този ад няма да свърши по мирен начин".
През изминалата година атмосферата на агресия и нетолерантност се нажежи. Преди седмица десетки хиляди добре облечени млади мъже и жени дефилираха в центъра на Москва, с плакати в ръце, изпълнени с омраза към либералите и кълнящи се, че няма да допуснат руска версия на киевския Майдан или каквото и да било връщане на либерализма от 90-те. Някои носеха снимки на Немцов с надпис: "организатор на Майдана".
Немцов бе фигура, която представляваше всичко, към което клептократският режим на Путин е алергичен.
Харизматичен и умен физик с къдрава черна коса и усмихнати очи, той се застъпва за Елцин, когато комунистите опитаха да организират преврат през август 1991 година. На 32-годишна възраст е назначен за губернатор на Нижни Новогород. Пазарните му реформи и прозрачен стил на управление му спечелиха признанието на Маргарет Тачър.
Елцин, който фаворизира Немцов като свой приемник, го убеждава да се присъедини към правителството в Москва през 1997 година.
Той бе първият политик, поставил на новите руски магнати клеймото "олигарси", виждайки в тях една от най-големите заплахи за руската демокрация. Той опитва да се пребори с тяхното влияние, но скоро губи поста си на заместник министър-председател.
Почти единствен по рода си сред руските политици, Немцов остава педантично честен и искрен през цялата си политическа кариера, през която не се облагодетелства финансово.
На 53-годишна възраст се връща да прави политика сред народа и печели депутатско място в Ярославската областна дума. Винаги в добра форма, той се самоизтъкваше като маратонец в политиката.
Немцов можеше с ръка на сърцето да каже, че е прекарал живота си, воден от ценности, а не от интереси или идеологии.
Патриотизмът му бе неоспорим. По едно време можеше да бъде президент на Русия; вместо това видя с очите си как страната му се впуска в грозен национализъм, което в крайна сметка му коства живота.
Въпреки това в Русия мнозина го смятат за "национален предател". Сред тях са частната милиция на чеченския президент Рамзан Кадиров, който се закле да брани Путин от нападения, членове на кремълските служби за сигурност; процъфтяващите радикални националистически мотоклубове и улични бандити; руски доброволци, биещи се в Източна Украйна и други. Първата реакция на Путин бе, че покушението срещу Немцов е "провокация" и неговите поддръжници намекнаха, че руските либерали сами са убили Немцов, за да опетнят името на президента. Часове след убийството на Немцов, колумнистът Дмитрий Олшански намекна, че Михаил Ходорковски - бившият олигарх, станал опозиционен активист - е виновен. С характерните за Путиновата епоха цинизъм и грубост, той нарича либералите, имащи склонност да подозират, че Путин е отговорен за убийството, "простодушни овце".
Кой бе отговорен за убийството на Немцов е само част от въпроса. Другата е как смъртта му ще бъде използвана от Кремъл.
Както специалистът по руска история Михаил Ямполски написа на страницата си във "Фейсбук", че "не трябва да изключваме възможността екзекуцията на Немцов да се превърне за Русия нещо подобно на убийството на Киров". Препратката е към Сергей Киров, харизматичен болшевишки лидер, убит през 1934 г. в кметството на Ленинград. Сталин използва убийството на Киров като претекст за започване на терор и чистки.
Днешна Русия няма пропаганден или репресивен апарат с размера на тези от 30-те години. Немцов въобще не представляваше политическа заплаха. Но страната има в изобилие негодници, каквито са описани в "Бесове" - пророческия роман на Достоевски за морална деградация и политически тероризъм. "Но едно ли, или две поколения разюзданост са просто необходими. . .", обяснява героят от романа Пьотър Верховенски. "...хем нечувана, най-безогледна разюзданост, когато човек се превръща в гаден, страхлив, жесток, себелюбив плазмодий - ето какво ни трябва! Ще ги пуснем и да се накърняват малко, да свикват".
Няма коментари:
Публикуване на коментар