Един от най-известните френски актьори и лицето на Френската Нова вълна, Жан-Пол Белмондо празнува 82-и рожден ден.
Той е роден на 9 април 1933 г., в Ньой сюр Сен, Франция (близо до Париж). Въпреки че баща му е скулптор, а майка му – художничка, на младини Белмондо се насочва към атлетиката, а не към изкуствата. Макар и да тренира бокс, Белмондо в крайна сметка се записва в Националната консерватория за драматично изкуство в Париж, където учи актьорско майсторство.
Малко след като се дипломира през 1956 г., Белмондо може да бъде видян на големия екран. Той се появява във филми като „Пеша, на кон и с кола“ (1957), „Бъди красива и мълчи“ (1958) и „Les Tricheurs“ (1958). Докато ранните роли на необикновения Белмондо са незначителни, неговата харизма е безспорна и той привлича вниманието на режисьора Жан-Люк Годар.
Белмондо е избран за главната роля в дебютния игрален филм на Годар „До последен дъх“ (1960). Във филма героят на Белмондо, който е почитател на Хъмфри Богарт, убива полицай и след това се скрива с американската си приятелка, докато планира бягството си.
„До последен дъх“ е забележителен филм, предвестник на Френската Нова вълна. Той също така изстрелва Белмондо (и Годар) към славата.
Белмондо обаче не губи време при приемането на роли, които попадат извън представата на обществеността за него. В „Чочарка“ (1960), в който участват София Лорен, актьорът се превъплъщава в нежен герой. Филми като „Cartouche“ (1962 г.) и „ Човекът от Рио“ (1964) му дават възможност да работи с по-атлетични роли (той скоро си печели репутацията на актьор, който сам снима каскадите си).
Белмондо работи и с друг лидер на Френската Нова вълна – Франсоа Трюфо, когато си партнира с Катрин Деньов в „Сирената от Мисисипи“ (1969). Въпреки това с годините Белмондо започва да се снима предимно в екшън филми и комедии.
Белмондо започва отново да изнася представления на сцената през 1987 г., като същевременно продължава да се появява във филми. За ролята си в „Пътят на едно разглезено дете“ (1988), актьорът получава награда Сезар (френския еквивалент на Оскар).
През 2001 г. Белмондо получава инсулт и се оттегля временно от сцената, но се завръща в киното през 2008 г. в „Един мъж и неговото куче“, където играе герой със същите увреждания. Днес Белмондо остава един дълбоко уважаван актьор, който е културна икона както в родината си, така и по целия свят.
Белмондо обаче не губи време при приемането на роли, които попадат извън представата на обществеността за него. В „Чочарка“ (1960), в който участват София Лорен, актьорът се превъплъщава в нежен герой. Филми като „Cartouche“ (1962 г.) и „ Човекът от Рио“ (1964) му дават възможност да работи с по-атлетични роли (той скоро си печели репутацията на актьор, който сам снима каскадите си).
Белмондо работи и с друг лидер на Френската Нова вълна – Франсоа Трюфо, когато си партнира с Катрин Деньов в „Сирената от Мисисипи“ (1969). Въпреки това с годините Белмондо започва да се снима предимно в екшън филми и комедии.
Белмондо започва отново да изнася представления на сцената през 1987 г., като същевременно продължава да се появява във филми. За ролята си в „Пътят на едно разглезено дете“ (1988), актьорът получава награда Сезар (френския еквивалент на Оскар).
През 2001 г. Белмондо получава инсулт и се оттегля временно от сцената, но се завръща в киното през 2008 г. в „Един мъж и неговото куче“, където играе герой със същите увреждания. Днес Белмондо остава един дълбоко уважаван актьор, който е културна икона както в родината си, така и по целия свят.
Даниела Вълева, Аgroplovdiv.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар